Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами? ...
Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица, ...
02.09.2019
Боже,опази мъжете...
В град голям площад известен е събрал
тълпа бунтовна.И само от жени!Сеир...
Около тях-мъже,но никой нищо не разбрал ...
Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...
Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба. ...
Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...
От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...
Госпожа Поезия
Госпожа Поезия,мила,красива"жена",
нежна чувствителна с романтична душа!
Ти ме изкуши отдавна,още в младостта,
аз те харесах и заобичах и ти мен веднага. ...
Достигна ли до замъка на ветровете?
До залата на пълното затишие...?
Там пир на сенки-призраци неистово просветва,
затворени в едно безбройно твое многостишие.
И в каната на залеза, до смърт пияни, ...
Болен е...
Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.
Нека бъде щастлив.
Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...
Но него вече го няма. ...
При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи...
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.
Пощипва леко ласката солена, ...
Едно време мъжете одеха с цървули,
но знаеха дълбоко да орат,
и криеха у своите потури
ключа към женския ни благодат...
Сега какви са - хилави контета ...