Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...
Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...
Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...
Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...
Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...
Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...
По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...
Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...
Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...
Усещаш ли ме в полъха на вятъра,
как пускам си за теб косите?
Усещаш ли как милвам те в сияние,
на залеза затихнала в звездите?
Докосвам те със влюбено дихание, ...
Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина ...
Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...
Прозорец, стол, а до стената ми легло...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми, ...
Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден, ...
Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...