Когато работата е пълен бардак,
а ти не можеш да подвиеш крак.
Да редактираш вече май ти писна,
а настроението взе, че се вкисна.
Краен срок ти чука на вратата, ...
Всеки път очаквам някаква промяна.
Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне,
но винаги се случва една и съща размяна,
която кара душата ми отново да въздъхне!
Аз се разменям с дъжда, ...
Аз не съм героиня от филм.
Всяка прилика с мен е случайна...
Имам своето влюбено минало
и по женски пазени тайни...
Колко пъти разбиха сърцето ми... ...
Във теб се влюбих - окумŷш* момиче,
дарено с ум и много красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.
Животът многолик е, туй е ясно, ...
Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.
От злато изтъкан е този стих, ...
От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели, ...
Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите, ...
Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
Звездна нощ, мечтите тайно дремят...
Поетът неграмотен стих твори.
Очите, тайно е затворил, мечтите си
крой, объркан от надежди излъган от мечти, неволно пресъздал любов за старини. А светът не му поднася радост,
не го въздига над нещата... просто го оставя ...
Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...
До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.
Ще я подминеш, но не можеш дълго ...
За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...
Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне, ...
Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
Олющил се е гланцът на небето
над стройните зелени дървеса.
С изтОчен дъх листата го подкрепят
да не изрони облачна реса.
Над клоните провисват закачливи ...