Аз казах ли ти, че така ще стане..
Ще тънеш в мъка всеки ден.
Аз казах ли, че само спомен ще остане..
Върви, недей се връща ти при мен.
Очите ми - кафе, ще помниш, ...
Случайно срещнем ли се някой ден,
( да кажем в парка на разходка),
то, моля те, не спирай ти при мен
и отмини с eстествена походка!...
Да, на разсеяна се престорù, ...
Обичта е тази наша мисия,
която ни осмисля без съмнение.
И един за друг сме нейна визия,
и заедно сме нейно просветление.
В наследство ще оставим поколение ...
Да полети копнее неспокойната ми душа
към свободата, закотвена там сред звездите,
насред необятната вселенска шир
да сбъдне своя блян и мечтите.
Далеч от дребните, бедни душици ...
Днес идея странна озари ме...
Любовта прелюдия ли е? Страс ли е...
дали е душевно извисение, спасение,
решение, дали е грях?
От която дори Бог не може да избяга, ...
С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...
Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям. ...
Изневеряваш, за да нараняваш,
заместваш ме със други, на инат,
но чувствата към мен не са забравени
и всяка рана е с обратен знак.
Изневеряваш, себе си раняваш, ...
Очите отварям и викам: "Кафе!..."
Във кухнята някой със съдове дрънка.
Дали ме е чула, не зная, добре,
но после загрявам - тя бърза за вънка!...
Бе, кой ще я чака!... Пак викам: "Кафе!..." ...
Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,
когато всеки опит да я върнеш
завършва по-позорно и от тона,
който вечно грешно свириш ...
Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце- ...
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
Не ща ти ни ремонтите „големи“ –
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада, ...
Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
Ти си до мен в слънце и в дъжд,
и когато огъват ме бури и хали.
И весел, и тъжен, и луд неведнъж,
жена си, която не ще ме забрави.
Допускам грешка след грешка, но моля ...
Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя ...
Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са. ...
В лазурно-синьото небе летим
почти като във песен на Модуньо!...
Подай ръка и нека помълчим!...
Тук губят смисъл всичките ни думи!...
Летим из необятния простор ...
Не ме попита как е тук, без теб,
и как се справям, как минават дните.
Живот кипи, но малко е нелеп.
И тегли ме отново към скалите.
Не ме попита и дали, море, ...
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...