Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка, ...
На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята, ...
Обещай ми, ако нещо се случи,
и любовта си към мен да загубиш.
Сърцето ти няма да се заключи
и в други, пак ще се влюбиш.
Обещай ми, че ще го обичаш, ...
Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет, ...
От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
Когато разбереш, че нямаш време,
че идва на пътеката ти краят...
Съдбата щедро дава, но и взема...
Когато тленността си осъзнаеш,
когато имаш хиляди причини ...