Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Откриватели 🇧🇬

На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...

RainaVakova

Poetry » Love

716 5 7

Внезапен дъжд – колелото на живота 🇧🇬

Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...

kasius

Poetry » Philosophical, Author's song, Other

1.6K 4 13

За последно искам... 🇧🇬

Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...

MargaritaMartinova

Poetry » Love

1.2K 4 7

Набор от звезди 🇧🇬

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...

thedac

Poetry » Other

645 2 2

Родина 🇧🇬

Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...

dansyto

Poetry

1.1K 6 10

Горд съм! 🇧🇬

Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...

МинкоАндонов

Poetry » Love

692

Върбата 🇧🇬

По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...

valqka

Poetry

623

Когато тръгнахме към края 🇧🇬

когато тръгнахме към края
бяхме влюбени с нея,
винаги гледахме се в очи
и вървяхме без времето да пречи,
на пътните ни маркировки ...

Мастил

Poetry

590

Като стихия 🇧🇬

Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен, ...

aap

Poetry

659 3

Турист 🇧🇬

Ще те дочакам
с плахото вълнение
на юнските вълни,
копнеещи за бъдещите бурни вечери,
споделени с преминаващите ...

FUMARA

Poetry » Love

1K

Пределна точка 🇧🇬

Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери, ...

ЦвететоБ

Poetry » Philosophical, Other

1.2K 8 15

Пак сме си същите 🇧🇬

Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци. ...

stateva

Poetry » Other

2.7K 6 8

Без страх! И сега! 🇧🇬

Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

1.5K 14 29

Мъдростта 🇧🇬

"Който трупа знание, трупа тъга." –
мислеха древните за мъдростта.
Да си умен, значи да бъдеш зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда, що други не могат ...

hcs

Poetry » Philosophical, Civic

901

Патент 🇧🇬

Патент
Ако ще да идете заедно на края на света,
или пред олтара 100 пъти да вричате горещо...
Тя никога няма да бъде целувана така,
както аз от тебе на последната ни среща... ...

radoslava29

Poetry » Love

935

Някой ден 🇧🇬

Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...

Смиф

Poetry » Other

1.5K 8 9

Дано я намериш? Коя ще е тя? 🇧🇬

Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж, ...

Миранда

Poetry » Philosophical

1.2K 1 3

Върхове 🇧🇬

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...

Самодива

Poetry » Other

1.8K 5 6

Четвърта събота... Поглед през рамото 🇧🇬

Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1.4K 4 5

Красив подарък, нарисуван от Маг 🇧🇬

Любовта ни –
едно мило събуждане,
нежен полъх преминал отвъд,
ненаситна жажда за обладаване,
огнена страст, наелектризирана свръх. ...

kleopatrasv

Poetry » Love

1.2K 2

Sooth

Lullaby and whisper are mingling through the sky
Carelessly are shifting the muffled poets’ cry.
How small are we! – exclaimed the little child
And pointed to the chimney. Everything’s mild.
An echo passing through the cave ...

umoreni_krila

Poetry » Philosophical

1.9K 1

На четири очи 🇧🇬

Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса! ...

PepiPetrova

Poetry » Philosophical, Other

1.5K 4 14

Ражда се... 🇧🇬

ражда се толкоз
пъти — колкото пъти
*види лика ти
*види — (съответно — „зърне“, съответно — „мерне“)

rhymefan

Poetry » Other

445

Последният поет 🇧🇬

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот, ...

vega666

Poetry

1.8K 28 20

Моят рай 🇧🇬

Добре дошъл, човече, в моя рай.
Признай си,
стигна тук незнайно.
По пътя към поредната любов,
на мен попадна най-случайно. ...

Влиндър

Poetry » Love

1.1K 5 5

Десет пътя 🇧🇬

Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...

iliqnakzkz

Poetry » Other

886

Ако някога има "след теб" 🇧🇬

Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...

diesto

Poetry » Love

962 4

Когато 🇧🇬

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...

Марина.Йорданова

Poetry » Love

904 1 2

Полуалкохолна носталгия 🇧🇬

Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица, ...

KiddoMartel

Poetry » Philosophical, Free verse

1.3K 1

Съдбата на валкирия 🇧🇬

Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи, ...

ВТ

Poetry » Other

643 2 3

За огъня и за страстта.... 🇧🇬

Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта...
А пък пепелта не топли ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

651

Нощ край морето 🇧🇬

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

LuluSana

Poetry » Landscape

1.7K 1 2

Сирена 🇧🇬

С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема. ...

kasandrabg1

Poetry » Love

992 1

Навярно 🇧🇬

Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...

Eipril

Poetry » Other

733 1 6

Бели крила 🇧🇬

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Петра

Poetry » Other

1.7K 9 11

Светецът Илия 🇧🇬

Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...

Петра

Poetry » Other

2.2K 12 13

Където започва морето 🇧🇬

Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...

FFortuna

Poetry » Other

1.3K 8 9

Плачът на сърцето 🇧🇬

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Елиза13

Poetry » Other

900 4 6

Исках да замина 🇧🇬

Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...

NadeBo

Poetry » Other

430

С Добро 🇧🇬

Всичко се плаща
на тази земя,
който – когато,
Той знае това...
Бъдете си Хора, ...

Valgerh1

Poetry » Other

1.2K 1 2

Poetry by contemporary authors

Откриватели 🇧🇬

Внезапен дъжд – колелото на живота 🇧🇬

За последно искам... 🇧🇬

Набор от звезди 🇧🇬

Родина 🇧🇬

Горд съм! 🇧🇬

Върбата 🇧🇬

Когато тръгнахме към края 🇧🇬

Като стихия 🇧🇬

Турист 🇧🇬

Пределна точка 🇧🇬

Пак сме си същите 🇧🇬

Без страх! И сега! 🇧🇬

Мъдростта 🇧🇬

Патент 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Дано я намериш? Коя ще е тя? 🇧🇬

Върхове 🇧🇬

Четвърта събота... Поглед през рамото 🇧🇬

Красив подарък, нарисуван от Маг 🇧🇬

Sooth

На четири очи 🇧🇬

Ражда се... 🇧🇬

Последният поет 🇧🇬

Моят рай 🇧🇬

Десет пътя 🇧🇬

Ако някога има "след теб" 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Полуалкохолна носталгия 🇧🇬

Съдбата на валкирия 🇧🇬

За огъня и за страстта.... 🇧🇬

Нощ край морето 🇧🇬

Сирена 🇧🇬

Навярно 🇧🇬

Бели крила 🇧🇬

Светецът Илия 🇧🇬

Където започва морето 🇧🇬

Плачът на сърцето 🇧🇬

Исках да замина 🇧🇬

С Добро 🇧🇬

Queue