Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
Посрещнете сърцето на бедняка!
Той от дълго време тихо страда.
И търси топъл дом с лирична стряха...
Далеч от шумна и вяла естрада!
Приемете романтичните му нужди. ...
Птица безкрила е мойта душа,
всичко е пусто в мене сега!
В мъка се дави мойто сърце,
свят сивотечен– живот без лице!
Болка безкрайна таи се във мен, ...
Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва, ...
Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата, ...
Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...
Вмирисах се на злоба и безсилие
от стискане на зъби и юмруци,
душата ми е празно петолиние -
изгуби всичките си нежни звуци.
Вмирисах се на злоба и неверие ...
Здравей, "човеко"!
Не обръщай гръб, върни се..
недей затваря ти очи за всяка пошлост.
Потърси дълбоко в себе си доброто..
постъпи човешки, праведно и честно. ...
Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...
Чувстваш ли си се бездомен у дома?
Имаш къща, богат си и какво от това имаш?
Къщата е твоя но не е дом това,
собственост имаш но къде е Тя?
Сам си, тъжен в своята самота, ...
Категорична е като нож в масло,
подир попива във филията на съня.
На куков ден - по право пладне,
понякога разменя се нощта с деня.
Закъснява като качулка след дъжд, ...
Вече не ми говориш, не искаш, знам.
Чувствах те, когато душата ти плаче...
Усещах, когато сърцето ти изпита плам...
А днес захвърлен съм като сираче.
Извърташ поглед от моето отражение. ...
Имам право на глътки „Тъга”
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра ...
Ветрове бушуват вън...
Светът е бърлога на омагьосани призраци
гладни за щастие, власт и пари...
Скудоумници, не алчнеете ли прекомерно?
Не са ли тесни гърлата ви? ...
На 13-то число аз я срещнах,
пък на всичко отгоре бе петък!...
Резултатът - печално известен!
Оттогава проклех си късмета!
Черна котка ли път ми пресече, ...
Звездите сложили във шепите ми нежност,
сега крадат от нощните ми страхове.
А Луната с абсолютна неизбежност,
всяка нощ във сънищата те зове.
Прикривам чувства,сълзи и мечти, ...
Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър ...