Тръгнах си, но бързо се завърнах,
не успях и ден без теб.
Оказа се, че си ме чакал.
Бил си влюбен истински във мен!
Оставам с теб! И няма да е грешно, ...
Тихо и меко, изгряващо е времето
Пролет е, а слънце грее студено и се чуди
Загатващи темата, че носим си бремето
Пърхат наоколо цветни... пеперуди
В живота понякога се случват неща ...
Обичам книжки да чета
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...
Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...
Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!
Напразно е!Тя няма да се върне! ...
Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене! ...
Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем? ...
И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...
Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...
В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата, ...
Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат, ...
Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...
Сърцето си заключила съм с девет ключа-
Вандали влизали са да се вихрят тука
И тъкмо да ръждяса ключа - О, чудо!
Светлинка дошла от някъде почука.
Отключвам -ключ след ключ ...
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...
Обичам да обичам, чувството е прекрасно,
да те милвам нежно и целувам страстно.
Обичам да усещам тръпката в сърцето,
душата млада ми е като душата на детето.
Обичам да обичам твоето лице красиво, ...
Приютѝ, приютѝ мойта нежна сълза!
Тя за теб, тя за теб се роди! Тя гори!
Само миг, само миг, нека там постои!
Не изтривай дланта си, недей я гони!
Приютѝ, приютѝ ти въздишка една! ...
Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...
Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра. ...
Отровата стеле по пода килим,
плетен от паяци в нощ тъмноока.
Лют и парлив е среднощният дим.
Светят цигарено устни дълбоки...
Смачкани фасове време броят: ...
"Човек забравя другите любови,
когато дойде истинската - Тя
и трябва да я чакаме готови
с море от обич и троха сълза.
Защото тази обич ще е трудна, ...