Понякога пришпорваш Вятъра,
а друг път, смело яздиш Мълния.
И знаеш, твое кредо, Огънят е,
а пък Водата- същността ти!
Дъждът, за Теб говори съкровено, ...
Знаеш ли,
знаеш ли ти, който българин се наричаш,
горко плачеш над свои и чужди гробове,
заклинания, клетви, проклятия изричаш,
на Бог се кланяш, души свиваш в джобове, ...
Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
За миналото смътно не говоря,
за бъдещето светло не мечтая,
отдавна спрях със себе си да споря,
отдавна спрях в света да диря рая.
За миналото светло не мечтая, ...
Снегът за първи път е навалял.
Облича ранна утрин рокля бяла,
а после някакъв пиян клошар
пътеката пред нас окаля цяла.
Безкрайно трудно е да бъде красота? ...
Повърхностно е всяко въжделение
несрещащо насреща нежен зов!
Замръзва в сивото пренебрежение
надеждата да срещнем порив нов.
Изтича времето ми, като престъпление ...
Докосване
Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето
Да завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи. ...
Душата на човек. Земя безкрайна,
едва ли някой може да преброди,
и сякаш като свята тайна
към нея никой път не води.
Дълбоко в нас стои. Остава скрита, ...
Пак сам си, виждам,
прокрадва се гласа ми в тишината.
Дързостта ми отново надделява
За прошка моля те, снеми тъгата.
Ако ли не, обърни ми гръб, тръгни си, ...
Когато есента прегръща зимата
и всички пътища назад са заледени,
тогава стават дори излишни думите,
които са до болка отчуждени...
Когато всичките пътеки са оставени, ...
Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели, ...
Не мога рози да ти подаря... Клише!
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! ...
Аз вярвам в мисълта на всеки звук.
Аз вярвам в смисъла
на дългата поредица от грешки...
Всеки залез е сянка изтекла
от пукнатина на пищния изгрев... ...
Едно момиче ме привлече,
но не знам какво ще се случи,
защото тя от мен е надалече
и като се видим не знам какво ще се случи..
А тя е толкова прекрасна, ...