Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...
Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...
Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...
Животе мой, благодаря за всичко...
За полетите звездни. За шамарите...
За щастието, че бях обичана;
за изгревите и за залезите...
Благодаря за щедростта понякога, ...
Нощите са Палечка, с неонови ризи.
Съвсем се протягат венчелистчета и
глухарчени парашути.
Паяк между Кивот и Содом оплита мрежи.
В пердето си сам, небесни оброци изрича. ...
Търсих те аз неуморно,
писах ти по цели дни и нощи.
Имала съм нужда от теб безспорно,
но чувствата лека по лека в мен загаси.
За вниманието ти жадувах, ...
Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.
Трепка сърцето от заседнала любов, ...
Едно вълшебство нежно ме докосва
душата с обич светла се изпълва,
лице сияйно пак ме омагьосва
и празнотата тайнствено запълва!
Надеждата у мен възвръща ...
На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...
"Двойно скочиха заплатите
за последните две години,
ама на министрите, депутатите.
Народе, лъжем те, зарежи ни*!"
*Тоест лъжата на Бойко в този случай е очевидна и плитка, защото няма как в бедна държава заплатите(тоест всички заплати) да се увеличат двойно само за две години и затова хората не тряб ...
Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
Сладни ми по устните сладка черница,
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена – ...
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
Есента рони листи от моето тяло.
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
Здравей, тъга! Запей, душа!
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...