Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките, ...
Нарисувах си дъга,
не със четка и бои, а със цветя!
Грейнаха огнени макове по средата -
побрали цялата жарава на земята,
с нежния си аромат от Долината ...
Душата на дете – непорочна и любяща.
Протяга две гальовни, крехки ръце,
с тях тежкия кръст за помощ подхваща,
сякаш Бог го праща от сяйното небе.
Душата на дете... То думите не познава, ...
Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...
Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента. ...
Потърсих сравнения за твоята душа
и с поклон без съмнение ти ги поднасям сега!
Ти май си мрежа от коприна,
реалност си , а не лъжа!
Ти май си лодка за двамина, ...
Запечатай лика ми, художнико! Нека боите
изрисуват тъгата ми в темперно-розов нюанс.
Ето, четките носят се в бърз и живителен танц,
та поне да остане за бъдното мъката скрита.
Не рисувай сълзата под лявата черна ресница - ...
Аз – Хачико, ще остана и ще чакам този ден,
в който моя мил стопанин ще остави знак за мен.
Много хора ме докосват и не виждат мъка в гръб,
той, животът, ръб е остър, но понякога и тъп.
В глъб съм куче от пътеки на изстрадали съдби, ...
Такава - красива! (и с тъжни очи) -
тя често по пътя минава...
И само в кафявия поглед личи -
отблизо тъгата познава.
Широко вратите на свойта Душа - ...
Не искам теб със никой да деля!
Аз искам любовта тук цяла без остатък!
Как парченца с някой да деля,
в тез парченца любовта къде остава?
Аз не искам любов с някой да деля! ...
Маестро, искам и аз прима да стана,
в цялата си прелест пред всички да застана,
тон за песен да давам,
солов глас меден загорски да извисявам,
цял хор по мен да припява ...
Тази Пролет я чакам аз цяла година
и на щъркели бели изпращам пак вест,
че измазах с вар най-накрая комина,
че им пазя гнездото от лани до днес.
И да знаят, че баба и дядо ги няма, ...
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта, ...
И виждам те - с икона във ръка
да палиш свещ във непозната църква.
Безмълвна и със сключени уста,
зовеш на помощ и светци, и мъртви.
Да бях реалност - да повярвам сам, ...
Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня, ...
Какви ли до сега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих,
и виках силно - Господи, прости ми!
Издавих мъките си... в алкохол, ...
Безлуние, беззвездие, омая.
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...