Цяла нощ тишината говори.
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ
Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее, ...
Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...
Ден след ден отправям хиляди молитви
към тебе Господи,
но в списъка ти дълъг, някак не успяваш да ги чуеш,
губя вяра, след всяка изминала минута
в която ти Господи, не чуваш моята молитва. ...
Красиво момиченце с усмивка ме гледа сега,
с дълга бяла рокличка и коронка на глава.
Сякаш излязла е от книжка,от приказка една,
къдрокосата красавица, малка вълшебница!
Тази малка принцеса е сестра на моите деца, ...
Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...
Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
Преследваме всички звезди. Осветяваме небето. О, ние сме толкова случайни. Ти и аз. Няма да се откажа да бъда на твоя страна, без значение какво може да се случи. Ние сме извън времето. Ти и аз. Във всичката тази лудост няма да те разочаровам. Силна съм сега. Чувствата ми казват, че винаги ще бъдеш ...
Навън е горещо, жега дойде
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място, ...
"Патриотите сме като при ядрен взрив -
натрупва се критична маса и избухва.
Сидеров на ВМРО ни е крив,
да го катурнем, леле, коалицията рухва!
Синя каска идва да ни омиротвори, ...
Градих и зидах хиляди прегради,
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.
Години минаха, но още зидам ...
Живее ми се, как ми се живее,
и отговорът (моя е) да бъда...
Сърцето ми, изядено, копнее
за възкресение след смъртната присъда...
Отново искам дрехите от плът ...
Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...