Poetry by contemporary authors
Не ме съди 🇧🇬
за това си се родила
болката отвличаш
с тъй жива, нежна сила
гориш и мене ме боли ...
Гонитба 🇧🇬
В тъмнината на деня.
И си тайното желание,
а сега прегръща ме нощта.
Към теб вървя... ...
Щъркелов сонет 🇧🇬
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет ...
Храбростта на българските войни 🇧🇬
на българските войни славата блести,
безстрашни герои, дръзки, непобедими,
те защитаваха достойно родните земи,
да не попаднат в плен на враговете ни. ...
Банална любовна лирика 🇧🇬
Щом си ти далеч от мен,
няма смисъл моят ден;
в миг угасва светлината
и смрачава се в душата. ...
Вечерния експрес... 🇧🇬
Всяка вечер, точно в шест
за вечерният експрес,
мъж с цветя, в добрия тон,
е на празния перон... ...
Танц върху вулкан… 🇧🇬
(експромт)
Лунна нощ въздъхва - дъх недоловим,
вятър тих полъхва-звън необясним...
Жегата надвила -ндаже и нощта, ...
На диета съм 🇧🇬
Преди прекалявах и виж какво стана, влюбих се...
Ограничих и тестените илюзии,
защото от тях насита нямаше.
А газираните комплекси? ...
Завръщане в Итака... 🇧🇬
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
Лунна усмивка 🇧🇬
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
Страст. 🇧🇬
за вечерни страстни грехове,
да остави белег вечен те зове
и ти шепне възбудено и бавно
с желание за неприлични мигове. ...
Не спряхме на време 🇧🇬
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път, ...
Песен на болката 🇧🇬
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...
Оргазъм по Библейски... 🇧🇬
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина! ...
Звездичката, останала без име 🇧🇬
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...
Писмо 🇧🇬
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?
Не се обърнах да те видя как вървиш ...
Повеите на любовта III част 🇧🇬
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...
Не е приказка 🇧🇬
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята, ...