Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка ...
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...
Стихотворение от отвъдното
Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден? ...
Сърцето ми за кой ли път ме съди
и битката със него е загубена...
До края на живота си ще бъда
виновна за това, че в теб съм влюбена...
Виновна съм, че другите след теб ...
Било отдавна, някога било, било преди години
едно Сърце изхвърлено в море, едно Сърце от камък
Било отдавна, някога било и минали години
едно Сърце във бурното море, само било и каменно
Било отдавна, в пясък и вода, едно Сърце изхвърлено живяло ...
Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич, ...
Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...
Утре отново щом останеш сам,
моля те, не ме търси,
надали ще мога отново да го преживея.
Утре когато самотата те обгърне,
моля те, недей да тропаш на моята врата, ...
Тъжно е, мрачно е и признавам боли
от неказани думи, от скрити сълзи.
От паднали клони и ранени крила
От празни огнища и разбити сърца,
които не удрят в ритъм, но спят. ...
Ослепях да гледам колко много мъка има на земята.
Боледува моята душа.
Оглушах да чувам писъците на тъгата.
Онемях, защото нямам думи да я изрека.
Не издържам... ...
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...
Там някъде живееше тя -
Онази дивата, волната, обичливата.
Тя даваше - без да иска,
Тя помагаше - без да търси нещо в замяна,
Тя обичаше - без да я обичат, ...
Завръщането на Моряците...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала:
и мълнии светели в нóщите лѐте,
а зиме я буря връхлитала зла... ...
Вечер в Страната на спомените...
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен,
извива в носталгичен вариант... ...
Моя нежна любов, пак ти пиша писмо...
Пак къде си разпитам звездите...
Ще го сложа в бутилка. Без адрес и клеймо.
Пощальон ще ми бъдат вълните...
Моя нежна любов, не забравяй за мен… ...
На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.
Напразни даже ще са и сълзѝте ...