Когато есента прегръща зимата
и всички пътища назад са заледени,
тогава стават дори излишни думите,
които са до болка отчуждени...
Когато всичките пътеки са оставени, ...
Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели, ...
Не мога рози да ти подаря... Клише!
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! ...
Аз вярвам в мисълта на всеки звук.
Аз вярвам в смисъла
на дългата поредица от грешки...
Всеки залез е сянка изтекла
от пукнатина на пищния изгрев... ...
Едно момиче ме привлече,
но не знам какво ще се случи,
защото тя от мен е надалече
и като се видим не знам какво ще се случи..
А тя е толкова прекрасна, ...
Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...
Стоя без теб! Наоколо е пусто,
в стаята царува самотата.
В душата лед. И всичко ми е чуждо,
единствено спокоен съм в мечтата!
Че двама ще посрещнем пак зората, ...
Тъмно е...Само в тихата стая е светло...
Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,
греят звездите - не зная?Дали има луна...?
Вчера бързо се беше скрила зад хълма!
Но се радвам, че улових мига и я видях ...
Допуши ми се. Бързо се облякох,
че на терасата е студ голям!
Огледа ме девойка дългокрака.
Е, симпатяга съм, това го знам!
Ръката си протегна тя към мене - ...
В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ
Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах. ...
На всяка пряка - светлосенки на образ,
на познат силует, кой е там, в здрача скрит?
Познат-забравен, почти непознат.
Кой облегнал се е там, държащ догаряща
цигара в ръката до стената? ...
Недовършен романс или тъжен етюд -
бягат сенки във тъмната стая.
Самотата е само поредния бунт
на душата ми търсеща рая.
Самотата е моята главна вина, ...
Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...
Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия, ...