Poetry by contemporary authors
Моят свят 🇧🇬
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...
Русалка 🇧🇬
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...
Живот- безкрайно Рождество 🇧🇬
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...
Весели прасенца 🇧🇬
си играят във пръста,
мърдат розови ушенца,
правят грух-грух веселба.
А до тях пък мама Свинка ...
Тих стих 🇧🇬
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...
Убийствена любов 🇧🇬
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...
Въпросителна 🇧🇬
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
Повест за себе си 🇧🇬
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...
Светът ми 🇧🇬
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...
Сполай за добротата... 🇧🇬
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...
Да мога най-накрая да се скрия 🇧🇬
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
Да тръгваме ли вече?... 🇧🇬
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...
Страшна горска приказка... 🇧🇬
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...
Край брега на морето 🇧🇬
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ...
Сърце 🇧🇬
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...