На УЛИ, за любовта, с която ме даряваше!
Животът си отива с едно дихание...
Изтича като капка мед
от восъчната пита на сърцето.
Изгаря тленното до шепа пепел... ...
С история вековна, чак хилядолетна
се слави до днес този малък народ.
Постигнал макар целта си заветна,
останал е той без посока, без брод.
А толкова страшни тегла и неволи ...
Къде си дух на Левски? Ела се прероди,
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...
Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна, ...
Апостоле, какво ни завеща
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на вятъра бездарен, ...
В XXI век любовта е... с диоптри,
не вижда добре - късогледа е,
търси романтика в портфейлите
и не се впечатлява от жестове.
Не я вини, не го е избрала сама, ...
Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.
Сега е нощ и няма нищо друго ...
Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,
коприненият паяк връз везмо ...
Годините превърнаха се в дни.
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...
Дяконе, прости, почивай в мир!
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...
... И ето, днес към кладата пристъпва,
цяло оковано,
момиченце със рокля, вече мръсно бяла,
цялата във кал...
Минавал селският свещеник през дома и, ...
Днес казват, че луната ще кърви,
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти ...