Poetry by contemporary authors
Пак... 🇧🇬
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща
със собственото Аз и с някой друг. ...
Ще ме гледаш отстрани 🇧🇬
ще идват спомени.
Ще съжаляваш, че ме нарани.
Ще останат в очите ти сълзи.
Погледът ти сломен остана, ...
Погребан жив 🇧🇬
Не разбирах значението до днес
Целия ти свят рухва нищо не е под твои контрол
Всичко което си обичал се отдалечава от теб
И оставаш сам с незнанието какво и защо по дяволите се случва ...
Надежда 🇧🇬
листа посипаха земята.
Бурен, севернякът идва с песен,
а вече оголил е дърветата в гората.
Птиците едвам се чуват, ...
Минути вечност 🇧🇬
и се усмихваш
и се влюбваш.
Усмихвам се
и броя минутите ...
Сол 🇧🇬
пресъхнала от гордостта си.
Стичах се през порите на кожата,
горчах по злото на езика ти.
На очите ти лютях в сълзите, ...
***** 🇧🇬
Когато тръгнеш по Пътя
винаги оставяш следи.
Някъде цвете настъпиш,
убодеш се и после кърви. ...
Ти тръгваш си... 🇧🇬
са още в моите до болка впити
и тънки струни моето сърце,
на твоето улавя, в стон обвито.
Ти тръгваш си, но твоя поглед скрит ...
Елегия 🇧🇬
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба ...
Мома Златина 🇧🇬
златни си сълзи пролива
и на реката думаше:
Реко льо, реко пенлива
дали си, реко щастлива? ...
Бойко:Няма за пенсии, за да има за армията! 🇧🇬
Няма за него, за да има за оръжие!
Да си ограничи малко провизиите,
за да има най-сетне за дивизиите!"
https://pan.bg/view_article-49-384897-BOJKO-NAMERI-VINOVNIK-ZA-NISKITE-PENSII-PARITE-NE-DOSTIGAT-ZAShtOTO-SE-DAVA.html?fbclid=IwAR2RifQF-J616syjnTw1gieujfhe8t2X4E58y ...
Една история 🇧🇬
Беше топла вечер, беше май.
Седна тя, намеси се съдбата,
на дивана на единият му край.
Естествено развиха се нещата. ...
За незабравимото приятелство 🇧🇬
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза, ...
Супичка за дните 🇧🇬
да стигнат светлината.
Загуби ли си нощите
от взиране в Луната?
Сърцето ти жадува ...
Непокорна 🇧🇬
цялата вселена...
Непокорна вървя
срещу времето
за да запиша ...
Добра жена 🇧🇬
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...
Снежна слепота 🇧🇬
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно. ...
Сняг 🇧🇬
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...
Зимна свобода 🇧🇬
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...
Не можеш сам. 🇧🇬
Лодка малка в морето ми бурно,
надежда за нова, по-висока вълна
по която щастливи самотно сърфираме ...
Архипелаг Самота ...