Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...
В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.
Не искам да бъда груба и зла, ...
Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната, ...
Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора. ...
Огнена страст закипява в гърдите,
лумнали пламъци жарят тела,
в танца любовен се сливат душите,
бият във ритъм щастливи сърца.
Шеметно някъде във небесата ...
Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха, ...
Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...
Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове, ...
Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...
Цветето на твоята душа е още с мен,
във мен... дълбоко в моята душа
и в цялото ми същество, от светлина!
Едно със твоята... искряща чистота,
изпълнено с безкрайна, близост, ...
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
/съвременен прочит на Иван Вазов/
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как твойте политици говорят ни омайно!
Как залъка в устата всинца ни горчи ...
Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...
(Чух, щели да махат паметника на Ботев от Борисовата градина...)
Предишният народ бил прост.
Днеска мислим по-критично.
Ще сменят кръста на Христос.
Не бил скован демократично.
Тъжното щастие - разбрах, че го има.
Това е когато почистваш килима
и видиш на него следи от краченца
на две момиченца или момченца
или да настъпиш малка играчка ...
Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...
Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...