Замислял ли си се в днешни дни,
че не всичко се купува с пари,
в малките неща е красотата,
вечен лек са против самотата.
Книга можеш да си купиш ти, ...
Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно ставаш някак друга...
Изчезва крехкото ми равновесие...
С тревога из догадки се провирам, ...
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие ...
ГЛАДНИ И ЖАДНИ
Защо винаги сме гладни... и жадни...?
Не ни достига хлябът, виното, водата,
любовта, обичта, дните на хладно,
или пък в студената зима – лятото. ...
Огледах се в стените празни,
в прозорците със смъкнати пердета,
в дъжда полепнал по стъклото,
намерих тишина, а в нея спомен плах,
забравен до вратата.
Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...
Прекрасна си, прекрасна си и знай,
на теб тъгата хич не ти отива
родена си да бъдеш земен рай,
родена си с усмивка най-красива.
Не позволявай грижите да помрачават твоето лице, ...
Станах аз в зарана слънце да си хвана,
То пък бе сърдито и в юргана скрито,
Криеш се не криеш мен не ме е еня,
Аз дошъл съм тука тена да си сменя.
Взех си аз хавлия и чадър и чанта, ...
Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра, ...
Нощта изслуша ме и днес,
даже с моя ритъм тя заплака,
и отново чувствам стария копнеж
до ранна утрин пак да плача,
сълзите пробват да отмият болката събрана. Сърце прости ми, моля те и този път, ...
В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...
Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък, ...
След твоите дири по ситния пясък
аз тръгнах в зори да те срещна, тогава
над мене бял гларус летеше и крясък
дочух и помислих си... той ме напада.
Загледана в него, окото ми трепна, ...
Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...