Недей ми затваря вратата
уморена съм от многото ходене.
От летене омекнаха крилата,
и сърцето от постоянното бродене..
Една душа само не познава умората, ...
Не мога и не мога да заспя,
въртя се цяла нощ, като дервиш.
Броих овце и всяка бля и бля..
Кажете как в кошара да заспиш?
Представих си и пясък и море, ...
ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят... ...
Щом лятото разгърне си крилата,
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда, ...
Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона, ...
Набраздяване по лицето чертаят годините,
а ти набраздяваш сърцето ми от години...
Изкореняваш ми "вредните" навици всекидневно,
но вредно се връщам, когато ми мине...
Упорито убивам си оптимизма със тебе, ...
Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години, ...
Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините! ...
Той търсеше това, което няма,
а вечно му предлагаха пари.
"Вземи - да се почерпиш ти ги давам -
изпей ми песни две, или пък три"
С китара избеляла във ръцете, ...
Светлината се вижда вътре в хората,
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...
Събрали се животните в гората
с дебати много, за да преценят –
на кой заслужил да дадат правата –
задните му части в трона да седят?...
СтАнало бая горещо! Всеки искал ...
И ето, на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.
Дали така трябваше да постъпя, ...
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
Добро утро, моя обич, спяща, несъбудена!
Още малка! Чиста! Крехка и забулена!
Отвори очи и погледни ме във очите!
Не гледай снагата, а се взри в очите!
Не гледай годините, нито косите! ...
Нараняваш се заради гордост и бягаш,
с надеждата за заместител.
Оглеждаш лицата и бавно сравняваш
Къде ли е твоят спасител?
Заблуда ужасна е сам да заменяш, ...
Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
Изглежда че и август е различен –
дъждът и тази нощ не ме отмина
почти до съмване изсипваше проклятия
по видело от теб да си отида...
и не е моя тази утринна пътека ...