Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението ...
Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...
… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна, ...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“...
🇧🇬
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“, рамка на „хайку“ и/ или ропалистическо подреждане на думите
„историята“
е на политиката
уви подвластна
...................................................................... ...
Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
След поредната сеч на душата - берем истини.
Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.
Няма безплатен обяд! - са казали.
Плащаме с болка - от лакомство.
Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати. ...
Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка.
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.
Това е човечец отруден и беден, ...
Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото, ...
Не искай от мен да ти кажа, че много те искам
усети с ръка на челото как от обич по тебе горя!
Прочетеш ли на моите тайни желания списъка,
своето име ще видиш на всичките първи места!
Не ме питай дали до Смъртта ще съм винаги с тебе ...
Пирува гръмко Синята Луна -
кралицата на нощите и свадата,
с окръглено лице и дива ярост на жена,
изпива всички чаши на заблудата.
И пак пияна е, красивата Луна, ...
… Запазила съм споменче, което
в годините далечни оцелява –
ти беше малък рицар във сърцето
и шампион – личеше от тогава!...
Понеже ме попита прозаично: ...
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
Душата ми – вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.
Записвам отдавна във личната сметка ...
Замислял ли си се в днешни дни,
че не всичко се купува с пари,
в малките неща е красотата,
вечен лек са против самотата.
Книга можеш да си купиш ти, ...
Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно ставаш някак друга...
Изчезва крехкото ми равновесие...
С тревога из догадки се провирам, ...