Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Доверие 🇧🇬

И най-умишлено,
и отговорно
ще се оставя
да ме победиш.
Да бъда слаба, ...

mirkischeto

Poetry » Love

1K 1

Съдбата не дава отсрочка 🇧🇬

Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят, ...

dansyto

Poetry

799 1 7

Неизказана любов 🇧🇬

Няма по-силна отрова от неизказаната любов!
Прогаряща всяка част от теб, неусетно завладяваща мислите ти!
Обърква съзнанието ти и те погубва с всеки изминал миг - ден след ден,
докато не загубиш и последната частица от същността си,
докато не разрушиш сградата обитавана от морала, ...

Cattleya

Poetry » Love

1.5K

На юг 🇧🇬

В мен порив за бягство
надига се,
гори.
На юг
и към теб ...

FUMARA

Poetry

1.1K 1

Завръщане в детството 🇧🇬

Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...

Samadhi

Poetry » Free verse

1K 2 3

Сляпа надежда 🇧🇬

И как, докато вечер си с мен,
денем все те няма.
И допускаш да отпия жадно аз от теб,
сякаш, колкото да не пропадна.
И, защото потънах в твоите очи, ...

kes4eto

Poetry » Love

1.3K 1 1

На северния склон 🇧🇬

на северния склон
на нос Добра Надежда
заседна любовта
сред кукувича прежда
странно си мълчи обаче ...

Ивана59

Poetry

1.1K 1

Зашеметяваща любов 🇧🇬

Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...

PolinaVelchova

Poetry

1.1K 2

Водици 🇧🇬

Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...

Петра

Poetry » Philosophical

1.6K 6 9

Не искам да съм сам 🇧🇬

Знаеш ли, не искам да съм сам.
Студено е да спя самотен нощем,
а ти да лягаш кротко с него там,
когато аз будувам дълго още.
Мечтая си за малко топлина, ...

ANONIMNIQ

Poetry » Love

861 2 6

Не се губят 🇧🇬

Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

732 2 3

Спомени от старата къща 🇧🇬

Спомени от старата къща.
Не остаряват спомените
за чувствата от първата любов
в живота затихват стъпките
тишината оставя щастие в живота суров. ...

yankova41

Poetry » Love

702

Решила 🇧🇬

Светът се дави в капчици вода.
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея ...

NadeBo

Poetry

655

Утро 🇧🇬

Нов ден, ново начало,
под топла завивка протягаш ръце,
навън от сняг пак побеляло,
събужда се едно невинно лице!
Слънцето усмихва се с нежни лъчи, ...

Цвети.1

Poetry

1.1K

Само егоизмът не възкръсва 🇧🇬

Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно ...

Миранда

Poetry » Philosophical

1.2K 4 3

И тихо мъртва котка в скута ми преде... 🇧🇬

Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...

Patrizzia

Poetry

759 8 10

***Мисълта един за друг... 🇧🇬

Мисълта един за друг
е диагноза.
Будим се в различни
болнични легла.
Давят се симптомите ...

goredoly

Poetry

698 3 3

Какво... 🇧🇬

Какво богатство
най-голямо - всички сред
световно братство!...

rhymefan

Poetry

591

Пролетно ку-ку/ригу/ 🇧🇬

Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука. ...

МарияДимитроваБел

Poetry

520 1

Просветление 🇧🇬

Не мога да повярвам,
до какво хората докарвам,
какво им причинявам
и колко имам да се извинявам.
Така си е нали? ...

eva96

Poetry

1.3K

Мъчение 🇧🇬

Сега съм тук, но знам че ще ме няма,
когато този свят щял да е рай…
Бедата от това не е голяма,
а тази, че лъжите нямат край!

ДидиГенова

Poetry

1.2K 1 1

Посветено на Баба 🇧🇬

Мила бабо, как си на небето?
Знам, че имаш всичко там...
Дадох ти парченце от сърцето,
то умря с тебе знам...
Толкова ми липсваш на земята, ...

S.I.

Poetry » Other

10.9K 3

Колко много 🇧🇬

Колко много - нежен пух от глухарчета
се понася нагоре към небето
и полюшква ги вятъра...
под милувките на слънчево лято!
Колко много - скрити надежди ...

Izumrudkata

Poetry » Other

911 5 9

Лудост 🇧🇬

Лудост е да се надявам,
за чувства истински, желани.
Лудост е да ти прощавам,
за думите ми, от тебе не разбрани.
Подлост или сложна игра? ...

nikalas

Poetry » Love

1.3K

Пишете само... Денем при това 🇧🇬

Пишете само… Денем при това
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести. ...

Довереница

Poetry » Humorous

1.5K 14 16

Съдбата не разкрива тайни 🇧🇬

Макар около теб светът да се променя
ти в центъра на своята същност остани.
И в мрачни дни се запаси с търпение,
повярвай ми, че ще настъпят други дни!
То, лошото, не продължава до безкрайност, ...

Миранда

Poetry » Philosophical

1.3K 2 3

Бреза 🇧🇬

Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...

nevestulka

Poetry

880

Сила 🇧🇬

Виелици се вихрят във душата...
Снежинки трупат в мен тъга.
Сърдито времето напомня
самотна е за теб ноща.
Полека човека се събужда ...

aap

Poetry

747 1 2

Вие самите 🇧🇬

Какво е щастието... Задавали ли сте си този въпрос... Всъщност никой от нас не е толкова щастлив колкото изглежда на всеки от нас му липсва нещо било то малко или много, но за мен пътят към щастието е успехът, когато повярвам в себе си, когато въпреки трудностите не се отказвам, а продължавам напред ...

МарчелитаДимитрова

Poetry » Philosophical

1.2K 1 1

Болка 🇧🇬

Е Болка
Болка, най-силната болка е тази,
когато плачеш без сълзи за онази.
За нея ти се бори, изцяло се раздаде,
а тя не те разбра, отиде си и те предаде! ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

667 1 1

Другата в мен 🇧🇬

Това аз ли съм, в счупеното огледало,
търся по-добра частица в мен,
и в мен е счупено пърченценце цяло,
питам се коя съм всеки ден!
Косите си руси, сресвам грижовно, ...

Цвети.1

Poetry

1.8K 2 3

Реквием за жужащите стени 🇧🇬

Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ – ...

yotovava

Poetry » Philosophical

818 8 20

В неделите ми влизай без парола 🇧🇬

Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят, ...

RainaVakova

Poetry » Love

954 10 11

Несподелена любов! 🇧🇬

Обичах те,Обичам те,ще те Обичам
до края,до последният си дъх.
Оставих те защото,те обичам
поне един от нас да е щастлив.
Живей,живота си достойно. ...

IvankaPaneva

Poetry » Love

1.5K 5 2

Приказка една 🇧🇬

Участвах в приказка една –
Красавица и звяр се казва тя.
Краят ѝ не бе добър,
но зная,
че животът ...

pamitam

Poetry

1.6K 2

Море на живота 🇧🇬

Точно когато се науча да плувам
водата изчезва,
морето пресъхва.
Необятната празнина пак е пред мен,
простира красотите си, ...

FUMARA

Poetry

1K 1

Небето рони звън 🇧🇬

От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов- ...

Ranrozar

Poetry » Love, Landscape

1.2K 15 28

Едно дълго очакване 🇧🇬

Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...

slaveja123

Poetry » Other

786 2

Просто сняг... 🇧🇬

Просто сняг…
Снегът навън е просто сняг,
но някъде дълбоко в мене
се сипе бял небесен прах
и шепне думички вълшебни. ...

Zarenica

Poetry

1.3K 1 3

Скромно мнение 🇧🇬

Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

737 2 5

Poetry by contemporary authors

Доверие 🇧🇬

Съдбата не дава отсрочка 🇧🇬

Неизказана любов 🇧🇬

На юг 🇧🇬

Завръщане в детството 🇧🇬

Сляпа надежда 🇧🇬

На северния склон 🇧🇬

Зашеметяваща любов 🇧🇬

Водици 🇧🇬

Не искам да съм сам 🇧🇬

Не се губят 🇧🇬

Спомени от старата къща 🇧🇬

Решила 🇧🇬

Утро 🇧🇬

Само егоизмът не възкръсва 🇧🇬

И тихо мъртва котка в скута ми преде... 🇧🇬

***Мисълта един за друг... 🇧🇬

Какво... 🇧🇬

Пролетно ку-ку/ригу/ 🇧🇬

Просветление 🇧🇬

Мъчение 🇧🇬

Посветено на Баба 🇧🇬

Колко много 🇧🇬

Лудост 🇧🇬

Пишете само... Денем при това 🇧🇬

Съдбата не разкрива тайни 🇧🇬

Бреза 🇧🇬

Сила 🇧🇬

Вие самите 🇧🇬

Болка 🇧🇬

Другата в мен 🇧🇬

Реквием за жужащите стени 🇧🇬

В неделите ми влизай без парола 🇧🇬

Несподелена любов! 🇧🇬

Приказка една 🇧🇬

Море на живота 🇧🇬

Небето рони звън 🇧🇬

Едно дълго очакване 🇧🇬

Просто сняг... 🇧🇬

Скромно мнение 🇧🇬

Queue