Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Изтъкани от звездна материя 🇧🇬

Изтъкани от звездна материя
кадифено в нас се преплитат
красота и изящество...
в лунния бал сред звездите!
Неуморно стича се времето ...

Izumrudkata

Poetry

523 3 8

Есенно 🇧🇬

Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...

ДИС

Poetry

697 1 1

Ирпния 🇧🇬

Всичко в теб говори за любов,
а с нея си говорим на един език.
Знаем се добре, но не съм готов
да те поделя дори за кратък миг.
Ще поиска тя да те отнеме, ...

НиколаСтаниславов

Poetry

1.1K

Момент 🇧🇬

Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено, ...

DianaVer

Poetry » Philosophical

1.2K 2

Пиянска песен 🇧🇬

ПИЯНСКА ПЕСЕН
Р. Чакърова
От вярата ли тъй боли душата?
А мислех само от лъжа боли...
Такива са нещата за нещата ...

RositsaChakarova

Poetry » Love

1.2K 1

В началото бе любовта 🇧🇬

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.
Устояваме на бури и градушки, ...

NadeBo

Poetry

411

Момичето, което те обичаше 🇧🇬

Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени ...

Миранда

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 2 1

Есенно 🇧🇬

Захладня -
без слънце и птици,
без топла земя
и пресни зеленчуци.
Последна откъсната дюля ...

Ve2666

Poetry

640 1 3

Равносметката 🇧🇬

Една стара любов си отиде,
беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?
О, не страдай сърце, не мъчи се! ...

Izku6enie

Poetry » Love

1.1K

До изгрева… 🇧🇬

Заспива залеза. Прелива в хоризонта.
Небето свети в синьо и мълчи.
Една надежда тихичко прорязва
запратени към бъдното мечти.
У мене се преплитат вечни тайни ...

Melanie

Poetry » Author's song

1.2K 2 1

Лек ден 🇧🇬

Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...

xubavka

Poetry » Philosophical, Other

954 1 8

Навика не е любов 🇧🇬

Любов не е човека, с когото да остареем,
а този без когото не можем да бъдем и ден...
Това не е човека, с който просто да живеем,
a онзи, заради когото сме готови да умрем...

radoslava29

Poetry » Love

882

От душа̀. 🇧🇬

Щастлив? Не бих могъл да кажа.
Все още ни разделя
океан.
Ще кажеш сигурно - Бе, много важно,
душите щом са заедно в аванс!.. ...

diesto

Poetry » Love

827 4 1

За едно мъжко момиче 🇧🇬

Късно е. На мен не ми се спи.
Виждам тебе, в другите очи.
Виждам сянката ти плавна,
колко много ти личи..
Аз ще бъда безпощадна, ...

unknownwriter

Poetry » Love

1.1K

Обичам онези 🇧🇬

Обичам онези
с големи сърца.
Обичам тези,
които създават света.
Тези с дълбоките мисли ...

ЛюбовНикифорова

Poetry » Free verse

2.2K 5 8

Живи бои 🇧🇬

В небето на очите ми пътуват облаци
Акварел или пастел са думите във нежни пръсти
Рисуващи във висините
На лекокрилите ни птици
Не зная и не питам ...

Burns

Poetry » Other

1.6K 2 2

Чаша чай 🇧🇬

Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи! ...

dianjelly

Poetry » Love

766

Преливник 🇧🇬

Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни? ...

МаЖор

Poetry

1.1K

Моята Мечта 🇧🇬

Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...

DragoDichev

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

946

Старо вино 🇧🇬

Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...

anabel7

Poetry » Love

1.2K 6 22

Не си виновен 🇧🇬

Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...

Maryroj

Poetry

499

Последното ми желание... 🇧🇬

Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...

goredoly

Poetry

609

Любов 🇧🇬

Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат. ...

Боби79

Poetry » Love

1.5K 2 2

Невидима 🇧🇬

Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...

sayjustwords

Poetry

894 2

Едно листо от стар чинар 🇧🇬

Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо – ...

Литатру

Poetry » Erotic, Landscape

1.1K

Изведнъж 🇧🇬

Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...

линасветлана

Poetry » Other

897 5 11

Междувремие 🇧🇬

Преболедувах лятото. Земята жежка
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

1.5K 5 8

Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!" 🇧🇬

Любовта ни умира. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза...
Не мълчи, говори – и за теб, и за мен, ...

Роби

Poetry

883 16 14

Есента пролази с мътно було украсена 🇧🇬

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...

Writer96

Poetry » Landscape

633 3

Тази която.... 🇧🇬

Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...

Luna13

Poetry » Other

1.5K 2 4

На Теб 🇧🇬

Дори в най-тъжните си дни,
дори в най-тежката си горест,
аз знам – там някъде си Ти
и даже Бог не смее с мен да спори...
Дори останал без надежда, ...

muhaninja

Poetry » Love

1.9K 5 9

Епилог 🇧🇬

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...

pavli

Poetry » Philosophical

952 3

Достатъчно 🇧🇬

ДОСТАТЪЧНО
Достатъчно ли взе?
Или ти трябва още?
Дерзай, до капка всичко пресуши!
Докато не остане и прашинка, ...

dianjelly

Poetry » Love

783 1 2

Цветето надежда 🇧🇬

ЦВЕТЕТО НАДЕЖДА
Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри. ...

NadeBo

Poetry

1.1K 1

Раздяла 🇧🇬

По дланите си имах звезден прах
от стари, недодялани желания.
И сънища, в които смела бях
да оцелея, без да съм измамена.
Земята сякаш спря да се върти, ...

ДИС

Poetry

697 3

Носталгично за лятото 🇧🇬

Лятото мина край нас, дори не ни пита,
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.
Наивно до болка, то доверчиво, ...

perfanov

Poetry » Civic

695 1

Сънувах те 🇧🇬

Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти. ...

Maryroj

Poetry

667 4

Празници 🇧🇬

Аз сега ви прощавам. На всички.
Мои спомени, мъчни раздели.
Даже на вас, дето не ми
се случихте.
Днес за вас ще е Сѝрна неделя! ...

diesto

Poetry » Love

673 2 1

Щом си ме търсил 🇧🇬

Как да ти кажа, как да покажа - нямам сега ориентир?
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам! ...

xubavka

Poetry » Love

788 1 7

Тежка зима 🇧🇬

Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.
Бели пламъци горят ...

koli4a

Poetry » Love

689 2

Poetry by contemporary authors

Изтъкани от звездна материя 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Ирпния 🇧🇬

Момент 🇧🇬

Пиянска песен 🇧🇬

В началото бе любовта 🇧🇬

Момичето, което те обичаше 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Равносметката 🇧🇬

До изгрева… 🇧🇬

Лек ден 🇧🇬

Навика не е любов 🇧🇬

От душа̀. 🇧🇬

За едно мъжко момиче 🇧🇬

Обичам онези 🇧🇬

Живи бои 🇧🇬

Чаша чай 🇧🇬

Преливник 🇧🇬

Моята Мечта 🇧🇬

Старо вино 🇧🇬

Не си виновен 🇧🇬

Последното ми желание... 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Невидима 🇧🇬

Едно листо от стар чинар 🇧🇬

Изведнъж 🇧🇬

Междувремие 🇧🇬

Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!" 🇧🇬

Есента пролази с мътно було украсена 🇧🇬

Тази която.... 🇧🇬

На Теб 🇧🇬

Епилог 🇧🇬

Достатъчно 🇧🇬

Цветето надежда 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Носталгично за лятото 🇧🇬

Сънувах те 🇧🇬

Празници 🇧🇬

Щом си ме търсил 🇧🇬

Тежка зима 🇧🇬

Queue