Кой бленува в сънища незнайни
и празнува с празници нетрайни?
Кой потъва в минало без време
и се качва върху жадно стреме?
Кой заменя либе за стихия ...
Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...
Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти ...
Като свята икона я криеш в сърцето,
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен. ...
Огрей ме слънце!
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае, ...
Колко ме болеше от сълзите ти,
колко ме болеше да се срещам с тях,
много пъти виждал съм в очите ти,
заради чужди и някой мой грях.
Бяха много истински сълзите ти, ...
1.Поля зелени и гори пъстри,
губя се във твоите очи.
Тежко е да гледаш есента как съхне,
потънала във сълзи,
зачервила снежното по края на езерата си. ...
Въздиша морето и пише с вълните
по пясъка за вечния зов,
за краткия флирт в лятната вечер,
за жарките страсти, за голямата любов.
В тъмата до него стоиме двама ...
А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...
Нахранена с хайвер от своите грешки
тя чувства ситост, явно премълчана,
и търси смисъл в нечий бряг отсрещен,
но в крайна сметка пак сама остана.
С доверие, пречупвано стократно, ...
Не се отчайвай от ежедневието сиво,
представям ти нещата в друга гама и
всичко изглежда много по красиво.
Променям нюанса от мъгливо,
създавам цвят и всичко става отново живо. ...
Обичай ме, през цялата година,
недей отлага нежност и за миг!
Любов е всеки ден, щом тебе имам,
дори студен – е с топлина обвит!
Обичай ме, недей спестява време, ...
Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.
Дупки по лицето нейно зеят, ...
На моя най-малък внук Виктор
Расни, порасни, бабино внуче!
Расни и бързай да хванем звездичките!
Та доде под нослето ти мъх да порасне
на вдъхновение де те науча. ...
Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...
То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...
Дъждът вали, вали и не престава.
За кой ли ден тече от душ небесен
и струва ми се, че се престарава.
За жабите потопът е чудесен.
Разказват, че това били сълзите, ...
Знаех - не може да бъде за дълго:
колкото семе, когато покълва,
колкото трае една топла есен,
колкото думи на някаква песен,
колкото слънчево утро за двама, ...
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...