Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...
Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода ...
Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...
Роклята, червилото, ружът...
Токчетата ми от миналото лято....
Книгите, тефтерите с хайку...
Ключовете ти оставям до вратата...
Кремовете, гримовете, документи... ...
Западна Европа - Éвро. Хопа-тропа!
Източна Европа - Здрава сóпа. Опа!
Северна Европа - Студ и русо. Опа!
Южна Европа - Тарантéла. Опа!
Заедно в Европа - Дреме му на шопа!
КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...
Опитах се да те откъсна от сърцето.
Боли! По дяволите, как боли!!!
А вечер отмъщава си – да е проклето,
върху жаравата си, ме горѝ!
Опитах се от ириса да те изтрия, ...
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
... толкова гола в поезията -
любов, скръб и самота, жажда -
животът ми - камино - лятото в бяло
зимата - в черно,
камино в цвета на изгрева и залеза, ...
*от гледната точка на момиче*
За теб дали съм само поредната плячка,
просто момиче, което да приготвя кльопачка,
не знам и няма откъде,
чудя се с кого си и къде, ...
Запалиха се градските фенери,
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...
Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...
Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.
В огнището пресяла пепелта. ...
РИСУНКИТЕ В НЕБЕТО
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...
На кораба“Живот“ нявга качих се,
но май уцелих“ Титаник“, защото
потънах заедно с мечтите
в ледените води на океана.
Усещам коварен студ, изтръпвам, ...
Дефицит в генома или е карма,
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер – ...
Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...
Родила се от капчица вода,
разделена на кристалчета студени.
От облак хвърлена във вихър,
вихър на небесата хладни от мъгли превзети.
Носила се тя часове наред студени, ...
Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече, ...
Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...
Бъди за мене тази вечер Афродита!
Родена в пяната на мъжките мечти...
Къде била си, с кой, не ще те питам.
Ала във извора си до реката Темпи
преди при мен да се завърнеш ...