Очите - развълнувано море
копнеещо с вълни да ме погълне
за да преплувам ще е нужна лодка малка.
Душата - чистотата на дете
при мен с дъждовен облак ще се върне, ...
Сред меките лъчи на топла есен
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...
Die and walk among the mighty horror,
lead to astray that unholy terror.
Spread the word through serpent tongue,
release and free this twisted world.
Baptize yourself in flesh and blood, ...
Събуди демон в мен, който жадува за промяна…
Събуди демон в мен, който търси свободата си…
Кажи ми, любов моя, как отново да се смиря…!
Сега съм бунтар, който не може да търпи,
сега се лутам и търся изход от къпана, ...
В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи ...
Не умеех думи безчет да редя,
не воювах на фронтове, с медии.
Със цветята редом във мойта леха,
аз чудесно отглеждах поети!
На картините с цветни гоблени ...
Те, моите приятели, са стиховете...
С прегръдка все ме теглят към звездите!
И толкова са смели и открити,
че плуват като златни рибки в дните ми.
Понякога в тях кротко отлежава ...
Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...
Това пътуване беше приключение,
И бе изпълнено със много забавление.
За жалост вече идва и мига,
Когато с вас семейство трябва да се разделя.
Винаги ще помним този миг, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик – ...
(На Баща ми)
Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. ...
What if we turn into a speck of dust?
What if we live beneath the trust?
What if we doing the same mistakes?
What if we hurt each other no matter what it takes?
What if the afterlife just don't exist? ...
Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...
Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...
Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...
Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие
към твоето минало, безплътно величие.
Какво не разбра, какво не дочете ...
> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...