Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
Такова вплитане на думи, страст и ритъм!
И подредени с топло, нежно чувство,
с много мощ...
Невежия аз, нека да попитам:
каква е силата в това изкуство, ...
Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...
Звъни синът ми... девет и полвина.
"Ще се прибирам след около час."
Аз знам, че детството му мина,
но искам да е покрай нас.
"Бъди спокоен, ще те чакам. ...
Когато нарисуват ти крилете, с катран и въглен...
🇧🇬
Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете, ...
Дете и слънце играеха на жмичка.
Момчето се криеше зад някое дърво,
а Слънчо търсеше да открие сянката му.
Преброди цялата земя и стигна до края.
Най-после я намери и играта свърши, ...
Звуковете заглъхнаха,
цветовете избледняха, докосвайки унищожението.
Защото ти създаде ново измерение в мен -
следи от пепел и дим от спомени и боязън.
Засия с пронизващ, проклет в преходност пламък, ...
Вървя като шемет през тази градина...
Градът се е скрил в тези жеги на сянка.
Оглеждам се за да намеря Ирина
и ме унася, ... унася на дрямка.
С носталгия помня прохладната Зима ...
Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...
Не мога да мълча! Простете!
Народът не е глупав, но търпи!
Кога ще се надигнат гласовете,
на масите с приведени глави?
Държава без култура ще изчезне ...
Хинин насипах в думите и римите.
В очите пухчета от три тополи.
Те имат, нямам аз, а вие имате,
тъй спрягам най-самотните глаголи.
Поет да си, самотно занимание. ...
Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?
Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали. ...
Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...
Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят.
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.
„Прекрасно е в Германия! Вървете” – ...
Нали се разбрахме, че нищо не искам,
и нищо не търся от теб,
любов и приемане в шепата стискам,
обичам без час и без ред.
Нали се разбрахме, че мога да чакам, ...