Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
На света, който крачи забързан към нищото,
подарявам две плахи криле.
Старомодно икаровски, малко са теснички
за широките му рамене.
Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми, ...
Пролетта прелитна като птичка над българския небосклон,
но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.
Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,
в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.
Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен. ...
Колко е блудкаво и колко студено –
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си – ...
Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи, ...
Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима, ...
Гара съм тиха, затулена гара –
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти, ...
Мисля си за моето поколение.
Дали времето състари ни без вина.
Като се замисля, колко сме равнодушни.
Дори бездушни роби на своята съдба.
Младостта не можем да съхраним. ...
Гледал Геле хората с възможности
съвсем често сменят си колите,
а попаднат ли във други общности* –
вече ей, тъй сменят и жените...
И реши да бъде като всички бели – ...
Знам, че мога да бъда различен.
Знам, че мога да бъда учтив.
Но изглежда съм случай типичен
на магаре с инат горделив.
Знам, че мога да бъда полезен. ...
Те всички са изписани за теб,
четеш ли ги? Звучат ли ти познати?
В главата ми през нощите наред
са стискани, а след това изляти.
Над листите във форма съвършена ...
Не ме събуждай! В този сън живея!
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...
Гори ме огънят, и ме сломи,
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя, ...
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
Умира в мен човекът, като куче
и хищникът заголва остър зъб.
Това което някога съм учил,
днес прави ме, невеж или пък тъп.
Човещината днес е диагноза. ...