Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...
Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...
Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
Най-сетне се откъсна от дървото,
и полетя свободно над света – листото!
Усети свободата и разбра,
че по-различно е от другите листа.
Размаха тъжно клони старото дърво: ...
Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица, ...
— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен, ...
Отново пак съм тук със тема зодиак –
поръчка от колега, този път – поет...
Та образа му искам да разнищя пак,
така, че за "Овен" това ще е куплет!
И тъй ,като не го познавам лично – ...
„На света наследници ще бъдат само преклонилите се!“
За всичко грижа имаме и знайте –
де пейте – думите и песните – са наши,
картините, де радват ви очите, са и те.
За едно работим, сине наш, ...
Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...
Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...
Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...
Ти не си човекът, който мислех, че си.
Разбито сърце събира останките си.
Аз не те оставям, оставяш ме ти.
Спомен - хубав, за твоето, старото ти.
Обичам илюзия, създало сърцето ми, ...
Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.
Животът ни не е лесен,
да съществуваш в несъществуваноето на простия живот
и да гледаш право в очите старецът едноок,
трябва да си смел. ...
От дон Кихот сега остана само логото,
на подвизите си със глас се смее,
той рицар е, и смел един от многото,
във Фейсбук той от лаври си живее.
И Дулсинея си развява силиконите, ...
Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени... ...
И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...
Ако мога живота си да преживея отново ...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...