Poetry by contemporary authors
По детски 🇧🇬
и този дъх да прегърна.
С глас като гарван да грача,
да се обърна и да си тръгна.
Да ме гледаш, сякаш старица кротко плете. ...
Слънчев есенен месец VI 🇧🇬
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...
В очите и се прокрадва есен 🇧🇬
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...
I will be missing you forever
and you'll be gone forever.
I'll miss your voice, your curls,
your smile and whatsoever.
Still hears your last "goodbye" ...
Винокръвие 🇧🇬
и зиме ще се носят в песен.
Поели летните искри,
ще сгреят кръвните телца,
укротени в летаргична дрямка. ...
Стъпки по пясъка на времето 🇧🇬
и преминавам през всички онези
неземни състояния на душата -
сякаш съм била тук и преди...
Табуна със коне тича свободно ...
Смях се довчера 🇧🇬
тези от някоя Библия взети,
тези за обич в богатство и бедност,
тези за светла искра в непрогледност.
Смях се довчера на тези поети ...
Муза 🇧🇬
за създателя - творец
жената - вече покорената -
да си остане пак негова Муза?
А защо пък - не! Аз казвам - "Да!" ...
Приспивно 🇧🇬
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...
Капка 🇧🇬
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...
На Тихчо 🇧🇬
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно ...
И въпреки всичко пак търся любов 🇧🇬
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
Утро 🇧🇬
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...
Признах 🇧🇬
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...
Слънчев есенен месец V 🇧🇬
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
Есенно отсъствие /Absent/ 🇧🇬
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
(от)пътуване към Нищото 🇧🇬
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...
Кръговратът на душата 🇧🇬
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...