Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно ...
Ако звезда във шепата ти падне,
не се страхувай, Бог те е избрал,
или нощта е просто звездопадна,
или поет над листа е изтлял.
Ако луна във чашата заплува, ...
С черна рокля и разрошена
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка, ...
Запушено небето тези дни;
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък; цяла канара; ...
Помня те когато тичахме на воля.
Детството щастливо, споделяхме си двама.
Тичах подир теб футбол да играя,
а ти с усмивка гонеше ме пак .
Молех те с моите кукли да си поиграем, ...
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
До гуша ми дойде от обещания и лъжи
и отдих няма ни за миг дори.
Раждаш се с плач, но плачът никога не спира,
тичаш, бориш се, време не пестиш,
сърцето бърза, ритъма усилва. ...
на Йоана
Угасват страстите с последен блясък,
отложен в тихите меандри на кръвта,
ята са спомените и с отчаян крясък
летят над черната усмивка на нощта. ...
Бели облаци се купчат зад баира,
майско слънце грее над ливади.
Там, над сéлото, народ се сбира.
Там, на гробището... Стари, млади...
Днес задушница е най-свещенна! ...
Медоносно се сипят въпросите!
Как, защо, кога и къде...
се препънах по - пътя си стръмен.
А сега в мене отекват тревожно,
накъде, накъде се запъти - кажи ... ...
От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта, ...
Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.
Не се нагърбвам с мяра и въпроси, ...
Ледено момиче, кой те нарани,
кой бе той, кой така те обиди!?
Твоето сърце той ли разби,
и с лед завинаги то се покри!
А ти си красива, ледена красота, ...
Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...
Може да се опита непознатото
да вземе всичко, всичко от теб...
светлината в тунела да угасне,
но ти, ти никога не се предавай...
Денят ти е даден от горе Бога... ...
в памет на Т.
Човекът, който все се усмихваше
имаше много, много тъжна душа.
Градът щом заспеше уморено-притихнал,
той невидимо скриваше вляво смеха. ...
Мечтите са направени от пясъка горещ,
Който хрупа мелодично под нозете ми.
От морски бриз, от слънце и копнеж
За онзи, със когото си държим ръцете.
А също и от непокорните води, ...
От раждането във окото ми заби се,
парченцето от криво огледало.
Не ме обичай, просто няма смисъл.
Не ми припомняй, че съм част от цяло.
От първата си глътка въздух се отрових. ...
Лети в простор една метална птица
облаците гони и докосва със крила
крие се сред тях, за игра ги вика
моторът си припява, пази скоростта.
А в птицата...няколко мечтатели ...