Харесай ме, да те харесам,
да ти хареса, че те харесвам,
и да харесвам, че ме харесваш,
защото харесвам, да се харесвам,
когато ти харесваш да ме харесваш…
въздишка..... твоят чаромат
въздишам... разпилените коси
копнея да лежа до теб в пъстър цвят
в звездите виждам само твоите ангелски очи
въздишам.... мислите са разпилени ...
Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...
Светлината гори беззащитните ретини
и как ли изпява се песен на глух?
Та прилепите си живеят в съборетини
и нощно-сонарен е техният слух.
Хрилете рибешки от кислород отровени ...
Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга. ...
Очаквал съм да стане цяло чудо –
да срещам хора с искрени сърца,
които имат чувства – чисти, луди,
а не търгаши на успех с цена.
Но казал го е сатирикът ценен, ...
Приседнах кротко до тъгата своя,
а тя бе с мен и в нощи, и във дни.
Защо поднесе ми живота, Тоя –
безкрай жестоки болки и лъжи?
Крадец си ти, открадна любовта ми, ...
"Не споменавай Дявола във късна доба,
а Бога или Ангела в небето" -
Засядат в тебе тези думи - кат прокоба,
до късна нощ в теб огнено ще светят!
Не предизвиквай и Съдбата, ...
ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето. ...
Вечер, когато луната изгрее
и в целия град тишината налегне,
тогава усещам в мен, как душата ми тлее.
Умира, всеки ден тя умира, не знае как да живее.
Вечер, когато всички спят в сладък сън, ...
Нещо не ми е поетично.
Пък и не ставам за поет!
Важното, обаче е, че се чувствам лирично,
снощи хапнах салатката с много оцет!
Преди някой да се е натоварил психически ...
СВЕТЪТ НИ
Светът ни се пръска... внезапно... на мига –
кристална чаша... на парченца разбита...
Докосвайки ни, всяко е нанесена щета
на чувства святи... преди да политнат... ...
Аз твърде дълго пътя си чертах
с графита на подострения молив,
но вятърът превръщаше го в прах,
а дъжд изтри следите му до корен.
Озъртах се на всеки кръстопът, ...
Накъде сме тръгнали сами не знаем,
Дали терминалът е наше спасение,
Дали най-добре е да си траем,
И тихо да чакаме съжаление..
Изправи се човеко, погледни си земята! ...