Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Приливи 🇧🇬

Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...

бялатишина

Poetry » Love

951 4

Начупено време и скъсан пейзаж 🇧🇬

От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...

thedac

Poetry » Love

943 1 5

Стрелец и Рак 🇧🇬

Той е огън, аз – вода.
Той е Слънце, аз – Луна.
Той е силен и неуязвим
като скала, а чувствителна
и ранима е моята душа! ...

Viktoriq94

Poetry » Love, Humorous

1.8K 1

Великден 🇧🇬

Букетче здравец стискам във ръка,
свещица жълта кътам в джоба.
И тръгвам под голямата луна
към храма в малкото градче.
А там народът вече се събрал, ...

Eipril

Poetry » Other

1.9K 1 17

Отвъд празника Великден 🇧🇬

Не за земна слава бе роден,
отрече се от царство на земята,
с цената на живота Си решен
обърна колелото на Съдбата.
Застана срещу силни на деня, ...

joyce

Poetry

1.8K 1

Желание 🇧🇬

Небето плаче – дъжд вали
и пълни с мъка моите очи.
Перде, прозорец, гълъб бял,
сиво, мрачно, локви, кал...
Искам слънце, пясък и море, ...

maia7577

Poetry » Other

1K 2

Обръщение към Човека! 🇧🇬

Обръщение към Човека!
Пред теб съм сам, о, мой Човек!
Със главна буква или в скоби!
Оставен тук на самотек,
роден от демони и роби! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

574

Старият клошар 🇧🇬

Боже, ти прости тоз човек,
никой се не смили над него.
Тъй през двадесет и първия век
в душите ни надделя нашето его.
И друг клошар живее бедно – ...

hcs

Poetry » Civic

799 1

Скрипал – Човекът Без Медал 🇧🇬

Скрипал – Човекът Без Медал
В кома нейде е Скрипал,
светът е клекнал пред зловещ финал,
положили са до ковчег Сергей,
ковчег кове за всички Мей! ...

DMHristov

Poetry » Civic

896

Импресия 🇧🇬

в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...

Ranrozar

Poetry » Landscape

770 5 11

Недоразумение 🇧🇬

(сценичен етюд – една сцена с едно действие)
ГЕРОИ:
ПРИНЦЕСА ЖУ – провинциална 40 годишна недооценена красота;
ПРИНЦ ЛУ – международен, немногоумен красавец – жител на столицата, той е на 53 години.
Представяме ви самата принцеса Жу. Денят е петък около 10 часа и 30 минути сутринта. Принцесата току- ...

svobodey

Poetry » Love, Erotic

1.3K 1

Ветрове 🇧🇬

Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...

katenstain

Poetry » Love, Philosophical

542

Година 🇲🇰

Помина уште една година во инерција
со симбиоза од страв и гнев
како векна леб
исечена и набрзина изедена
помина уште една година ...

SanjaMKD

Poetry » Love

553

Христос Възкръсна 🇧🇬

Христос Възкръсна! Радвайте се, люде!
Носете вкъщи огън Благодатен!
Христос Възкръсна! Пейте с хóра!
Славéте Бога без умора!
И всеки беден, всеки знатен. ...

Eipril

Poetry » Other

1.6K 2 3

Вечното махало 🇧🇬

Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...

RainaVakova

Poetry » Other

736 10 12

Българска хубост 🇧🇬

Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...

gogata622

Poetry » Civic

3.5K 21 18

Токсочовеци 🇧🇬

Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!

dansyto

Poetry

638 2 4

Липсваш Ми 🇧🇬

Гледам през запотеното стъкло,
а дъхът ми оформя студа на кълбо.
Замислям се за далечните дни,
когато макар и с боси нозе пристигаше ти.
Жилва ме нещо отляво ...

Dayan_101

Poetry » Other

1.2K 3 1

На моята дъщеря 🇧🇬

На моята дъщеря
Роди се тя, моята дъщеря.
Мъничка с чипо носле
и набръчкано лициче.
Мъничка душица, с чисто сърце! ...

ДругатаАз

Poetry » Other

1.7K

Когато огънят във мрака тлее... 🇧🇬

Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...

Hunterszone

Poetry

1.1K 1 4

Постелята 🇧🇬

ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...

NadeBo

Poetry » Civic

660 1

Събуди се, о, народе мой 🇧🇬

Събуди се, о, народе мой, заспали,
още ли търпиш гнусните педали,
които само смучат от кръвта ти,
и се подиграват с челядта ти,
които искат на колене да си, да плачеш, ...

Лудият_автор

Poetry » Philosophical

862 2

Уморен съм 🇧🇬

Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...

aap

Poetry

592 2 5

Как искам 1 🇧🇬

Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...

laramaylin

Poetry » Other

1.1K 9 9

Пътуване до Южната тропична окръжност 🇧🇬

Аз съм северен, ти – ледовита,
помежду ни лежи океан;
как се стигна дотук аз не питам,
всъщност даже не искам да знам.
Аз китаец съм, ти си велика, ...

Емрих

Poetry » Love, Humorous, Other

1.5K 7 5

Всичко 🇧🇬

Всичко забравено си
отиде, заедно с миналото,
всичко хубаво си дойде,
знаеш ли колко честна
бях с теб, колко много, ...

angelskiogyn

Poetry

882

CV* 🇧🇬

Обичам
въпреки всичко.
Знам,
че нямам право
на нищо. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

589 2 2

Превърнах любовта си във гора! 🇧🇬

Превърнах любовта си във гора
в която моите желания - дървета
лежат отсечени във твоите крака!
А мислите ми - птици пъстрокрили
над мене пърхат с огнени крила, ...

angelmilev

Poetry » Love

1K 3 4

Сонет 🇧🇬

Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов. ...

ЛуЛу

Poetry » Love, Strict forms

1.7K 4 5

Този каменен град, приютил самотата на всички... 🇧🇬

На Ники Йохансен, моята мъдра приятелка
Този каменен град, приютил самотата на всички...
И – изцъклил неоново жълти, студени очи!
В град такъв – невъзможно е, моя Любов – да обичаш!
Само Камелия Кондова може... и в ад да твори! ...

paloma66

Poetry » Philosophical

1.5K 7 7

Акорд за поглед и безпътни мачти 🇧🇬

Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...

krchernev

Poetry » Love

2.1K 6 6

Орисия 🇧🇬

Някак си така се случи,
много кофти се получи,
чичо ми почина в Гана
и получих телеграма:
във четвъртък се явете ...

gogata622

Poetry » Humorous

832 2 4

Точната мярка. 🇧🇬

Нуждая се от някакъв калибър
докато ровя на Живота във калта
значимото от незначимото да разделя.
И за това те моля Боже, дай ми Мъдрост
за да пресея златото безценно ...

angelmilev

Poetry

504 2

Граници 🇧🇬

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора ...

vega666

Poetry

1.1K 14 11

Денят отстъпи 🇧🇬

Денят отстъпи бавно своя трон.
Сред ален залез слънце се удави.
На този многоцветен небосклон,
Вечерницата грешките поправи.
Луна в захлас отгоре наблюдава, ...

СветланТонев

Poetry » Landscape

599 8

Пей кокошчице красива 🇧🇬

Пей кокошчице красива,
днес е светъл хубав ден,
мама купички налива,
със оцет и цвят червен.
Първо слага яйчицето, ...

fantboy94

Poetry » For children

1.6K 2 8

Un dos tres 🇧🇬

Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват, ...

sayjustwords

Poetry

932 1 1

Измамите в любовта 🇧🇬

Тъгуваш ти за твоята любима
и искаш много да си с нея пак!
И винаги в ръцете да я имаш
за малкото и пръстче на я хванеш чак!
Но винаги не вярвай, братко, в нея! ...

Hekredel

Poetry » Other

504 1

Љубовта ме пронајде 🇲🇰

Нешто се случува во моите мисли
луѓето ме заборавија
ме оставија на една височинка
што не личи на ништо
го изговараа моето име ...

SanjaMKD

Poetry » Love

651 1 4

Признание 🇧🇬

Тъжиш след мойта изповед,
изсипала се безпощадно
през сивия измокрен ден,
родил посоки без лъчи,
ограбени и хладни, ...

DMHristov

Poetry » Love

726

Poetry by contemporary authors

Приливи 🇧🇬

Начупено време и скъсан пейзаж 🇧🇬

Стрелец и Рак 🇧🇬

Великден 🇧🇬

Отвъд празника Великден 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Обръщение към Човека! 🇧🇬

Старият клошар 🇧🇬

Скрипал – Човекът Без Медал 🇧🇬

Импресия 🇧🇬

Недоразумение 🇧🇬

Ветрове 🇧🇬

Година 🇲🇰

Христос Възкръсна 🇧🇬

Вечното махало 🇧🇬

Българска хубост 🇧🇬

Токсочовеци 🇧🇬

Липсваш Ми 🇧🇬

На моята дъщеря 🇧🇬

Когато огънят във мрака тлее... 🇧🇬

Постелята 🇧🇬

Събуди се, о, народе мой 🇧🇬

Уморен съм 🇧🇬

Как искам 1 🇧🇬

Пътуване до Южната тропична окръжност 🇧🇬

Всичко 🇧🇬

CV* 🇧🇬

Превърнах любовта си във гора! 🇧🇬

Сонет 🇧🇬

Този каменен град, приютил самотата на всички... 🇧🇬

Акорд за поглед и безпътни мачти 🇧🇬

Орисия 🇧🇬

Точната мярка. 🇧🇬

Граници 🇧🇬

Денят отстъпи 🇧🇬

Пей кокошчице красива 🇧🇬

Un dos tres 🇧🇬

Измамите в любовта 🇧🇬

Љубовта ме пронајде 🇲🇰

Признание 🇧🇬

Queue