Poetry by contemporary authors
Бумеранг 🇧🇬
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто ...
Утро 🇧🇬
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...
Някой ден 🇧🇬
отново някой ден ще се завърне,
щом чуя тихи стъпки пред вратата,
когато в самота съм се загърнала.
Ще съблече то ризата ми черна, ...
В очакване! 🇧🇬
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама! ...
На диета 🇧🇬
гладен съм насън!
Хам-хум, хам-хум
ставам таласъм!
Хам-хум, хам-хум ...
Вечност 🇧🇬
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток ...
Заради това туптене... 🇧🇬
което носи погледа ти...
Заради нежното трептене
в дъгата на усмивката ти...
Осъзнавам, че познавам щастието, ...
Планина 🇧🇬
Заветният връх, най-висшата цел!
Захвърлих в подножието му суетата,
Завистта, алчността и други ненужни неща.
Освободих се от всички демони, ...
Ултиматум 🇧🇬
изблъскана от мътните води,
разсърдена, сама на нея си,
далеч от всяко плодородие,
с хрипове от зимен грип, ...
Просто къща 🇧🇬
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.
Но не, не го виня. Така помръкват ...
Луната. Господарката на нощта 🇧🇬
заменяйки деня с нощта
и покри земята ни прекрасна
с красива бяла светлина.
Нейната задача е нелека, ...
Навъртях години 🇧🇬
и може да се каже, че съм стар.
Ментално и физически ще мина,
че със младежите съм барабар!
Пред огледалото се пак обличам ...
Почти в оксиморон 🇧🇬
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича, ...
Нежна е пролетта... 🇧🇬
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
******* 🇧🇬
Наказва те да даваш, без да получаваш.
Студено е, а той е някъде в пространство-времето забравен.
Любовта не е на хоризонта,
Зазидана е в някой тъмен ъгъл на сърцето ти. ...
На второ ми либе 🇧🇬
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...
Коловозът е глух. На перона... 🇧🇬
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...
Товарът на лекотата 🇧🇬
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...