Poetry by contemporary authors
Любовта ми каза 🇧🇬
там на средата над двете очи!
Ще те заведа на небето красиво извезано
с пайети блестящи – разкошни звезди.
Отвърни на целувката толкова сладка ...
Живот 🇧🇬
Адът е живота, който живееш.
Адските мъки са любовта която изпитваш.
Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.
Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие, ...
Eпитафия 🇧🇬
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.
Че бъдещето е изпуснат влак, ...
Преминавам през теб ... 🇧🇬
И затихвам,
всеки път, когато ме галиш по име.
Всеки път, когато спираш дъха ми
и ме търсиш, ...
Обичам те ела 🇧🇬
Подай ръка!
Подай горещите си длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед ...
... 🇧🇬
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки, ...
Щом Поета иска да умре 🇧🇬
той трябва да твори,
да превърне в най-чиста поезия
неосъществените мечти.
*** 🇧🇬
Пожелах да те изтрия.
Даже да те зачертая.
В ъгъл хладен да те скрия
на самотната ми стая. ...
Йонада 🇧🇬
Към звезди далечни,
всяка нощ поглеждам.
Към красотите вечни,
взор блажено свеждам. ...
Шепа пясък 🇧🇬
Времето пилееш или пазиш..."
Рефрен подаденот Смъртта,
че в радост или пък тъга
Тя чака зад последна врата... ...
Ако това е нашата последна нощ заедно... 🇧🇬
не си казахме нито, нито дума, нищо...
Вече всичко си казахме, всичко, всичко...
и вече не се страхуваме от идващото...
Всичко, от което се нуждая, небе мое ...
На прага 🇧🇬
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...
За последно 🇧🇬
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...
Бъдеше в минало време 🇧🇬
В една минута, без дъх остана любовта ни.
Една птичка пролет не прави,
но една любов топли цяла зима.
За ден трябваше да спра да те обичам. ...
Анхедония 🇧🇬
всяка голяма любов
завършва с повръщане.
Епиграми 🇧🇬
Какъв човек съм не зная, но обичам често да се ровя.
Ей тъй за щяло и не щяло. Не, че тъй го искам, но от вътре нещо ме притиска.
- Виж го, прочети го, сам разбери го.
Неволя що да се прави. И ха да посегна, спря ме друг глас. ...