От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...
Вярвах някога в една мечта.
Вярвах в пътят на Апостола.
Вярвах в доблестта, честта и смелостта.
Вярвах, както вярват в приказките, малките деца.
И след много избори, мандати, цветове и знамена, ...
Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся ...
Грях е, нали!?
Да търсиш нечий очи,които дори не се сещат за теб.
Грях е, нали!?
Да искаш да видиш тези две очи, за пореден път.
Да чуеш гласа на човека,който те е наранявал. ...
Такава съм – нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...
Из сърцето
Живота си гръмко не ще да описвам,
душата си чудно, че нейде разлиствам,
там, сиреч, за обич де тебе изписвам,
съдбата си явно, че нейде откривам. ...
Как може да е толкова красив? Истински ли е изобщо?
Защо очите му от морето по-сини са и по-дълбоки, по-безкрайни?
Защо влюбих се във него, когато нямаме едничко общо
нещо, за което да се хвана, и чувствата ми ще останат тайни?
С чар ли покори сърцето ми или със случаен поглед, който хвърли ми ...
Жената Котка, не ти си жената егоист,
разбиваш сърца мъжки, но си непукист.
Скачаш от един на друг мъж ти сега,
бягаш,нараняваш просто ей така.
Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца, ...
От град на град...
Д. Дамянов
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас – ...
Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - ...
Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне. ...
РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ
Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт. ...
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...
В живота си обичах неведнъж –
копнеех за любов и топлота,
и щедро се раздавах – влюбен мъж,
прекарал дни и нощи в самота.
Душата ми – разплакана камбана, ...
Очите ти, къс са вечерно небе,
покълват дълбоко във мойто сърце
и литва то на пламтящите си криле,
където самата любов го зове,
в прегръдките дивни на твойта душа, ...
Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -
стъпили върху земята.
Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.
Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар
още помнят дъха ти. ...
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...
Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения... ...
Тя е твоята мъжка фантазия -
топла плът, кадифено докосване,
лек парфюм с плодов вкус на аспазия
и безкрайност, и безвъпросие.
В чекмеджето приспива във офиса. ...
Къдриците в косите ти игриви,
цветето останало на прозореца ти
и канарчетата под балкона,
с които пее слънцето на утрото...
Само едно улица ме разделя, ...
Отдавам под наем част от моята стая -
на почти символична цена!
Тя е чиста и тясна, със изглед към Рая -
със парно и топла вода!
Там леглото е общо - метрото е близо! ...