Седя загледан в края на потока...
В очите ти – тоз извор сладководен
душата ми копнее да се къпе!
Играе пламкът на Любовта
във костите ми – въглените черни! ...
Къде си детство, неопетнено и чисто?
Пижама със слончета ти облечи!
И наниз от спомени (дребно мънисто)
върни радостта от безгрижните дни!
Къде е целувката майчина, свята, ...
Аз имам още толкова да кажа,
но няма да го шепна. Ще крещя!
Да чуе слънцето сподавения писък на звездите.
Аз нямам нищо повече да кажа,
но ще говоря тихо. От душата... ...
Съжалявам за всеки път, когато съм те наранила,
съжалявам за пътите, когато не съм била мила,
за дните, в които е нямало усмивка на твоето лице,
горещо ти се извинявам и съжалявам от сърце.
Многократно сърцето ти на парчета разбивах, ...
Понякога е просто да се мразим
или в престорено безчувствие да зъзнем.
Да мамим любовта си...но напразно -
дори и времето не съумя да я погълне.
В такива мигове главата си полагай ...
Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...
Дай шумотевица – от нея
да изтръгна хармонични звуци.
И звуци дай да ти направя шумотевица.
Дай стъпки – в дълъг път да ги нанижа.
И път ми дай – да го накъсам на парченца стъпки, ...
Плаха тъга, обгръща душата ми,
страх ме сковава, не мога да мисля
идиот след идиота, на сцената се възправя
и се опитва живота ни.да оправя
Че е простак и нискоинтелегентен няма значение, ...
Как вейна се несретната ми сянка –
листо злочесто в подранила есен,
откъснало се от самотна гранка
и недопяло сетната си песен.
Денят се сви и глухо затрепери. ...
Любовта се побира в шепа мечти,
но голяма е колкото целия свят.
Често не знаем, кой ни шепти,
човекът любим или непознат.
Очите отворени няма да спят, ...
Ти знаеш ли колко са тежки сълзите,
които проливат се точно в ноща,
болка разяжда стомана в гърдите,
очите прелистват сълза след сълза,
сърцето ми гасне от удърна вълна, ...
С лекота протичаше мисълта на буйстващата душа,
но сякаш бе попаднала в мъгла.
И с още по-голяма лекота се редуваха беда след беда.
В тази нестихваща буря от мечти в света на забравените ценности.
Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...
Повярвах ти, явно не трябвашЕ.
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ. ...
До късно децата играеха в двора,
а мене прибираха рано за сън
и тайно завиждах на другите хора,
в света на големите исках да съм.
Обичах на майка си топлите гозби ...