Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...
Ти гледаш ли понякога звездите...?
И аз бих искала да се превърна във звезда
и тайничко през прозореца ти да надничам
и да те галя като спиш в нощта...
Тогава няма да ти преча..., ...
Всичките неща, които баща ми трябваше да ми каже
🇧🇬
Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа ...
Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...
Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето, ...
Искрица лумва в гъста тъма -
неискана, нетърсена, излишна,
прокрадва се в самотната душа
и в миг запалва страница предишна.
Образ тъй мъглив и веч далечен ...
Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...
Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен, ...
Тъжен ли съм? Облак ли съм станал?
Пил съм казваш сяра - чиста проба.
Пак на ядовете стари съм пристанал,
сватба вдигам с тях във тъмна доба.
Скучен ли съм - гледан вече сериал? ...
Ей я де, бленуваната тишина!
След бурята е тихо и се чуват
последни капки, падащи в калта.
И надежди почват да изплуват...
Облаците бавно се отдръпват, ...
Беше утро. Зелената плът на прозореца спеше
и сънуваше изгрев със цвят на индийски шафран.
Светлината във хиляди златни пайети блестеше
по гърдите на хляба, поръсен с препечен сусам...
Беше утро. От тези, които блестят безпощадно. ...
Прегърнах вълната и тя ме понесе
далече, далече, далече
от тежката сива и битова плесен,
от кротката гаснеща вечер.
Рисуваше сенки по морското дъно ...
Преди да ме попиташ защо съм толкова вглъбена
и защо това да се разкривам с думи е моето лекарство
смятам, че би предпочел да бъда откровена
Та, поезията е най-успешното ми бягство.
За да има някъде където да отида, ...
Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни ...