Прости ми, че не те целунах.
Тогава - някога, когато...
Смелостта достигна само твоята буза
и устните ми отлетяха.
Надеждата ми скри се сред звездите, ...
На 18-ти февруари, 1873-та година Васил Левски очаква изпълнението на присъдата си в центъра на днешна София. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на града – отец Тодор Митов.
Според Михаил Буботинов – български просветен деец и общественик, основател на Народната библиоте ...
Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...
За род и правда - думите са бол. ...
Пекнало е слънце, Дяконе,
но днес не топли както обичайно,
чества се деня на твоето обесване,
на всички липсваш ни безкрайно!
Ще те помним вечно, Апостоле, ...
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...
Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...
Да дишам въздухът, който си дишал...
Да вървя по улици, дето си тичал...
Да бъда близо, но все да се разминаваме...
Искахме се, но е писано да се нямаме....
16022018
За спомен от брега ти - взех си мида
къс море да имам, щом си ида!
Взирах се в вълните ти пенливи,
сребреещи от слънцето - красиви,
зареждащи душата ми с огниво, ...
Видов уште едно македонско дете
до црвената линија на победата.
Се возев во автобус
кој попат ја менуваше бојата
минуваше низ сончеви и облачни појаси. ...
Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено ...
Разпитай ме какво съм преживяла,
обичала ли съм поне веднъж,
живяла съм живота си, за жалост,
ранена бях, виновникът е мъж!
Разпитай ме дали съм се предала, ...
Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих, ...
Когато си на педя от ръба,
вторачваш се във стъпките повратни.
Броиш нахапаните резенчета плод,
преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.
Не си единствен, други преди теб ...
Защото се уча да чета думите
и да разкодирам твоите дела
Защото уважавам твоят начин
да бъдеш, да летиш, да обичаш...
Защото те виждам по различен начин, ...
Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.
В. Настрадинова "Нямата цигулка"
Откраднато виолончело,
в тълпа загубило гласа си.
Лъкът поскърцва неумело ...
В Бездната на живота... продължавам
аз една изгубена любов да търся
теб асоциирах с нея... потвърждавам
ти мечтата си на моята илюзия
И може би... представях си се мачо ...