Poetry by contemporary authors
Есенно сбогуване 🇧🇬
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...
Горско приключение 🇧🇬
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...
Сълза без корен 🇧🇬
Росица Чакърова
Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки ...
История хилядолетна 🇧🇬
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...
Дъжд 🇧🇬
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...
Листец от здравец 🇧🇬
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...
Дъжд 🇧🇬
Кап-кап. Китайско постоянство.
Уплаши врабците по жиците.
В си бемол, увисна домът
в мъгливо пиянство. ...
Моят клоун 🇧🇬
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...
Караници 🇧🇬
как вечно излизам виновна,
как никога не ме слушат,
как по цял ден ме обвиняват.
Как само проблеми ме гонят, ...
Аз 🇧🇬
вече толкова години,
се превърна в занаят,
практикуван със роднини.
Твърде просто е да мразя, ...
Любов 🇧🇬
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...
Грам безумие 🇧🇬
видях лика ти, мила моя - недолюбена!
О, Луна, като сън спомена избледня...
Реквием за една страна 🇧🇬
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...
Oгледало 🇧🇬
Ето творение стилно емблематично
тук всичко е композирано отлично!
Поднасят соловите инструменти
безброй ярки слънчеви орнаменти!, ...
Стъпки на кръст 🇧🇬
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
Монолог на егоцентрика 🇧🇬
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его. ...
Към теб.. 🇧🇬
и любовта ми мъртва
с кръвта ми да покриеш.
Животът ми в мъки пропит
и в страх е скрит ...
Сармата 🇧🇬
в селó забравено от Бога –
мъж Добри, як като скала,
на който викали – Сарма...
Кротък бил човека, работлив, ...