Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен,
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.
В краката ѝ умилква се така, ...
Здравей, ти ограбена душицо! Как се чувстваш, минавайки през тъмните гори на отчаянието
и самотата? Дали е период или отредено ти е
вечно да си сама и да се скиташ...
На вярно сам избраш между това ,да се загубиш
или да продължиш пътя си. ...
"Сега да ви кажа какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Започнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер един грам и си казвайте: „Всичките ми работи отначало докрай ще се оправят”. Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите в ...
Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен ...
По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
Месецът скрива ликът си красив, достолепен.
Пукна зората, събудена с петльова песен.
Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.
Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.
Днеска в душата ми спомени детски се връщат: ...
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети, ...
Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.
Тишина и пътека извървяна ...
Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!
Седя си вкъщи и не спирам, да плача, ...
Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата, ...
Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.
И в странните мечтателски владения ...
ВИЖДАМ СЕ
Виждам се... седнала на кръстопътя...
още невръстно, но любопитно дете...
От очите ми сълзите тихо пъплят,
взор отправили към синьото небе. ...
Една след друга изминаха годините
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала, ...
> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...
Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.
Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката ...
Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив! ...
Тя не захвърля риза, съшита със истини –
закрепена стои на стобора,
с писък гони свраки крадливи,
видения, страх и мечти.
И по друмища – шарени стомни ...
Пак трябва да се сее, щом се съмне,
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...