Той търсеше това, което няма,
а вечно му предлагаха пари.
"Вземи - да се почерпиш ти ги давам -
изпей ми песни две, или пък три"
С китара избеляла във ръцете, ...
Светлината се вижда вътре в хората,
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...
Събрали се животните в гората
с дебати много, за да преценят –
на кой заслужил да дадат правата –
задните му части в трона да седят?...
СтАнало бая горещо! Всеки искал ...
И ето, на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.
Дали така трябваше да постъпя, ...
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
Добро утро, моя обич, спяща, несъбудена!
Още малка! Чиста! Крехка и забулена!
Отвори очи и погледни ме във очите!
Не гледай снагата, а се взри в очите!
Не гледай годините, нито косите! ...
Нараняваш се заради гордост и бягаш,
с надеждата за заместител.
Оглеждаш лицата и бавно сравняваш
Къде ли е твоят спасител?
Заблуда ужасна е сам да заменяш, ...
Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
Изглежда че и август е различен –
дъждът и тази нощ не ме отмина
почти до съмване изсипваше проклятия
по видело от теб да си отида...
и не е моя тази утринна пътека ...
Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението ...
Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...
… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна, ...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“...
🇧🇬
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“, рамка на „хайку“ и/ или ропалистическо подреждане на думите
„историята“
е на политиката
уви подвластна
...................................................................... ...
Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
След поредната сеч на душата - берем истини.
Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.
Няма безплатен обяд! - са казали.
Плащаме с болка - от лакомство.
Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати. ...
Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка.
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.
Това е човечец отруден и беден, ...
Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото, ...