Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна – ...
Доверие остало лесно се топи
и като старо вино ще нагарча,
затуй на глътки жадно пий го ти,
от заранта та чак до здрача.
Доверие – чуплива е кристална чаша ...
Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира ...
Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...
Ти рисувай, а аз ще напиша
с върха на твоята четка няколко думи...
Дишат и клокочат като стихове в рими
твоите акварелени рисунки сини.
Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред. ...
Изтича времето на капчици през пръстите
не го задържа и най-силната ръка!
И независимо дали се кланяте или се кръстите
във всеки то оставя своята следа.
Ако загуби битката за Красота поета, ...
Притихнал хилядният град заспива,
трамвай среднощен трака в здрача.
Премигващ в жълто светофар унива,
войник на пост със своята задача.
Снежинка бяла пада от небето, ...
По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие - ...
/На теб (отново) /
Не ме поиска... мисля, разсъждавам,
въртя очи и мигам бързо след това.
Устни свивам, от към сълзи го докарвам,
номерът не минава пред теб... засега. ...
Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто, ...
на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...
(На една отчаяна съпруга.)
Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.
Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.
Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.
Дето да те измъкне от този безмислен театър. ...
Защо се влюби в мен, кажи, защо?!
Защо беляза нощите ми с устни?!
На теб ухае мекото легло,
а бърза пак сънят да ме напусне!
Навън е зима. Спуска се мъгла. ...