Poetry by contemporary authors

257.6K results

Слънце 🇧🇬

Дочаках те и няма да измръзна,
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо – ...
929 2 2

Когато 🇧🇬

Една жена при друг отива,
когато вечер сама заспива.
Когато болката в сърцето,
за миг дори не спира.
Когато любовта е с вкус ...
697

Искам да ти кажа, мамо 🇧🇬

Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело, ...
6.2K 18 31

Измислен свят 🇧🇬

той помни всичко:
болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели ...
1.1K

Послание 🇧🇬

Мили мои синове –
два сокола млади,
прелетете през морета,
през морета и океани.
Щастие си потърсете- ...
1.1K

Сама съм си 🇧🇬

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...
760 7 6

Какво обикнах в Него 🇧🇬

Влюбена съм!
Не знам дали за добро,
или за лошо...
Не знам какво видях в него.
Не знам какво ме привлече. ...
1.3K

Опус №6 Метафора 🇧🇬

Стихът превръща те в метафора,
на която даваш душата си.
В замяна от нея вземаш си
страстта на думите, чийто атоми
просто събличат те до любов... ...
1.4K

Изгубени 🇧🇬

Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...
776 1

Няма лек 🇧🇬

В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...
1.2K 1 2

В кротките подмоли на живота 🇧🇬

В кротките подмоли на живота
в реката тиха, в хладката вода
събух обувките и топнах си краката
и въдицата пуснах – риба да ловя.
Голяма жега, нищо че на сянка ...
757 2 1

Въпросно 🇧🇬

Всеки ден ли трябваше да те обичам?
Отново и отново, и отново?...
Можеше ли да си дам почивка
и утре да започвам отначало?
Всеки час ли трябваше да ти обричам, ...
654 1

Страшилище е 🇧🇬

СТРАШИЛИЩЕ Е
Страшилище е, по стълбовете некролози,
страх и ужас засипва те с големи дози,
почти няма живо същество в селото,
умря и старецът с превръзка на окото. ...
858

Мъртвотревен дъх 🇧🇬

капкотворен плач небесен
я убива.
новоодъждена
сънлива
мократа трева ...
765

Доверие 🇧🇬

Доверие ти дадох, като Космос
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...
1.2K

Празнично 🇧🇬

Красивата дреха усеща
еуфория –
глътка милувка от тъмна кожа,
червена роза, скрила
бодлите си в скитащ сън ...
1K

А там, в априлските полета люляци цъфтят.. 🇧🇬

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...
1.8K 1 3

Прости ми! 🇧🇬

Прости ми моля те, сега.
Прости ми, днес ти пиша за последно.
Прости и помогни в смъртта
поне да ида със надежда.
Ти беше утрото след мрачна нощ. ...
1.2K 2 4

Ред 🇧🇬

РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...
1.2K

Гний 🇧🇬

Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...
1.2K

Опит за римувана история в шест думи 🇧🇬

човек
човечност
човещина
небе
небесност ...
528

Няма угодѝя 🇧🇬

Няма вече угодѝя,
няма вече прокопсѝя.
Всеки е накривил шия,
гордо вирнал е главата.
А навред е немотия, ...
804 2 14

Поетично 🇧🇬

Слънце пекна, тъмно стана,
свят ми се зави,
и разбрах аз, в този миг прославен,
че нов свят ще се роди
И забързах към полето, с лист и молив, ...
1.2K

... 🇧🇬

Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...
659

On-line 🇧🇬

посветени
така той наричаше
нея и себе си
може да е било
клише ...
711 1

Мрак 🇧🇬

По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...
639 1 1

Сърцето ми превърна се в приют! 🇧🇬

/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...
1K 7 14

Любовта пристана 🇧🇬

на щастието
любовта пристана - от
БОГ призована
400

Една стара къща в Бургас 🇧🇬

Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст, ...
1.7K 3 4

Има нов път 🇧🇬

По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...
743 4 2

Отказване 🇧🇬

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...
693 1

Моето завръщане 🇧🇬

Шепти ми моето сърце:
„Живей веднъж, но истински“
„Бори се“, „Бъди себе си“
„Дори когато си предадена
от собствената си съдба, ...
682

Ето това е да боли 🇧🇬

Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...
1.1K 1

Безнадежност 🇧🇬

Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена ...
1.1K 5 15

Ненадейни трепети 🇧🇬

В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...
851 3

Безвремие и безпространство (безкрай) 🇧🇬

Дори и да не искам,
аз те чакам.
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. ...
1.2K

(по)Желание 🇧🇬

Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...
1.9K 7 12

Онова усещане 🇧🇬

Онова усещане,
че те боли
когато пишеш,
когато прощаваш,
когато се губиш ...
1.4K 1 1

Така мирише любовта 🇧🇬

Аромат на люляк усещаш
и спомен за минали дни.
За любовта се досещаш,
а отвътре душата ти гори.
Аромат на люляк усещам, ...
529