Много хора те мислят за привлекателна,
чаровна и толкова обаятелна,
но други има, твоето съществуване не тачат,
във формата на думи пошли зад гърба ти се храчат.
Понякога и аз съм като тях, в своята ярост, ...
Представете си - как няколко лайна
около нас примигват... и въздишат...
Те радват се - на всяка миризма -
Самите те... на нищо не миришат.
А ние знаем, че са истински лайна, ...
И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...
Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан – ...
Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско ...
Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара. ...
И някога пак ще те видя нали?
Пак ще докосна твоето тяло нали?
Пак ще спра дъха си от твоята нежност нали?
И пак ще мълча върху гърдите ти силни нали?
А ти пак ще ме гледаш отгоре нали? ...
Започвам предсънно да медитирам,
денем искам да съм свеж.
Лягам по гръб, затварям очи и без да спирам,
представям си малка запалена свещ.
Топла като пещ. ...
Душата ми е като камък вече.
Покапа кръв по ризата девича.
Виновен залез тромаво се свлече
и аз не мога никой да обичам.
Коруба празна стана ми сърцето. ...
Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...
Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко ...
Понякога ми липсваш. Неизлечимо.
Ветрило от спомени разгръщам.
Усмихвам се на себе си. Насила.
Потъвам в дебрите на своето минало.
Глътка вино – утеха е. Вярно. ...
През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?... ...
Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше. ...
Откакто спрях цигарите да пуша
и почнах диетичната храна,
премахнах бързо тлъстата си гуша
и спя сега на всякоя страна.
Отказах всички твърди питиета ...
Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят, ...