Година като всяка - ти сервира
каквото и бездруго се печеше.
И само пустословиците дирят
теле под вол. Не си ни цар, ни пешка.
Година като всяка - ти не беше ...
От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото ...
Не е било писано!
Аз мога да си тръгвам, щом няма смисъл
със поглед само, с тихичка усмивка.
След мене тишината да въздиша
и да се пита – ,,a имаше ли смисъл’’?! ...
Прие ме в дома на отровното черно.
Постели ми ложе от камък и креп.
Стените ти някак ме гледат перверзно
и стискат лицето ми в ледени шепи.
Прие ме в простора на своята бездна - ...
На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...
Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...
За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:
от всички най-суетен е писателят.
Но лаврови венци докато пробва ...
Имам само десeт прсти
и едно писмо што отстојува
во фиоката на мојот живот
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие ...