Много ли искам от света!?
Парченце хляб, паничка с боб.
Едно "Здравей"! Целувка под дъжда.
Надежда – зрънце ,мечти – вързоп.
Море от обич, вълнѝ от смях. ...
На дъното бе пълно с миди.
Затворени, безмълвни, докрай усамотени,
ограничени в свойте си проблеми.
Докрай бе дъното застлано с миди!
Понякога, но рядко – беше живо! ...
Смисъла на моето безсмислие
Какъв е смисъла,че аз съм тука,
от туй се стряскам често и мълча,
защото често пъти сгазвам лука
и с "халостни" по другите гърмя! ...
В мъглата, между капчиците ме търси,
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...
Таму каде што се црвената и жолтата боја
таму сум и јас
ги носам со себе и во себе.
Камењата од сите земји
не вредат колку едно македонско зрно песок. ...
Неразбран - това е дума доста тъжна!
Неразделни сме със нея цял живот.
Все някой нещо ме упреква и осъжда,
а може би, аз давам грешен тон.
И опитвам се в последствие да обяснявам, ...
Зациклил съм. А музата я няма.
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право, ...
Има мигове тиха Тъга, във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени - ...
Очите ми се умориха, любов..
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...
Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...
Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...
Необятна е нашата Вселена...
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...
Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите ...
Има или химия или биология
Химични реакции, хормони
Може и атомна физика дори
Но нищо тяхното привличане не може да обясни
Може да са на километри двете тела ...
Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...
Аромат на вишни по врата усукан,
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...
„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...
Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...
Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...
На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...
Буря бушува в мен откакто се помня,
и емоциите си не мога да укротя.
Оставих сърцето ми само да решава,
и да намери своята съдба.
Преживявам всичките възходи и падения, ...
Поетичният ми силует е строен, а ти римуваш ме,
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...