Душата ми е есен подранила,
златиста, с дъх на кестени и мак.
Ту топла, ту прохладна и ранима,
но с обич като орис в полумрак.
Аз крия се в листата бледожълти ...
Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...
Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...
Ще ребрандирам физически себе си,
ще се изплакна от предния Аз,
ще зануля и всичките белези,
ще се превърна във някой от вас...
И така променен, ще се върна, ...
Защо ме караш аз да се страхувам!
Защо ме караш от мен да ме е срам!?
Нима заслужил съм това мъчение!?
Затуй че с теб съм и за теб мечтал...
Защо предаде ме без бой! ...
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...
Врне дожд насекаде
капките ме одминуваат
додека го чекаме автобусот кон среќен живот.
Моите широко насмеани очи велат:
“благодарам на сите, благодарам за сè“. ...
КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ.
И в остър ъгъл устните извивах,
желаех да те скрия и успях,
но в погледа си тайно те откривах.
Дали в бодежите и бръчките личи ...
Надъхвам се за дъхавата пролет
надскачайки подскачащите чувства.
Осмисляйки, осмислят ли живота ми
изкуствата в изкуствени изкуства.
Треперещо от трепет тленно тяло, ...
Невероятното вълшебство Пролетта
събужда позадрямали копнежи!
Погалена от Слънце младостта,
пчелите в цвят на джанка щом разнежи
със наслаждение от финия прашец ...
Гласувайте, побързайте, идете,
да подкрепите тия хубавци.
Те после ще поставят пъстро цвете,
в останките от нашите мечти.
Това са алчни хора, дето искат ...
Да те искам сто пъти сърцето ми това избра,
и деветдесет и девет опита завършиха в калта.
Един запазих като последен реверанс към теб -
един остана, за да запомня и да знам, че съм човек.
Остана ми една частица и за нея не сгреших ...
Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети ...
Не искам нищо повече от младостта си,
освен до слънцето да се докосна
и да преследвам нощем лудите комети,
да улавям с обятия ветровете
и до последен атом в лятото да се разтварям ...