Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...
Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...
Навън е зима – мрачна и студена,
ветровете сякаш са си дали среща,
слънцето е силно посребрено
и да грейне то не се досеща.
Една жена единствено се вижда ...
Семейство „Просто добри познати“?
Къде ще го поберем на вратата ни?!
Вързани сме от съдбата!
Всичко друго помежду ни е театър.
Смешно е да си помислим ...
От кожата откъснах си седеф.
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда! ...
Подножието на смълчаните прегръдки
белее в заскрежена пелена...
Сивее си небето върху него,
с изстинали очи в една жена.
Безропотно очаква тишината ...
Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза, ...