Усещаш жажда, ти си гладен,
на успеха и мечтите си отдаден,
сърце ще хвръкне, ти си луд,
работиш здраво – ще станеш и прочут.
Обзет от ярост, обзет от бяс, ...
БЛУДНИЦА
Блудница дворцова и крайпътна днес е съвестта.
Едни все още се срамуват, прикриват лицата си. -
Девственици пристъпили прага на страстта,
но с времето ще свикнат да раздават голотата си. ...
Още щом запалиш свещ, хвърляш сянка.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Любов ли е или благотворителност -
бедняшка социална кухня,
или пък сцена покъртителна ...
/на ручея отровен с име на пожар/
Нищо от това не за мен било е,
вулгарно пак пристъпи във нощта...
... докато
везните безжалостно всеки грам са отмервали, ...
Разпускам си косата всеки петък
и тръгвам с любопитство към неделя.
По стръмните синкопи на сърцето
подскачат в мен желанията смели.
Притихвам и очаквам... И гадая, ...
Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове, ...
Един е изгревът събудил сутринта,
когато е разпалил небесата,
и рано в утрото росата е една,
магически разплакала тревата,
не разбираш ли каква е любовта? ...
Събужда ме мама с мляко горещо
и във просъница чувам на двора -
врабец и синигер спорят за нещо,
а сврачка им дава акъл от стобора.
Тичам навън с палачинка в ръката. ...
Чаках те с години, музо моя мила,
чаках и с молитви страстно те зовях,
скитница бе ти, лицето си прикрила...
бягаше пред мен... Самотен аз вървях!
С другите тогава ти се заиграваше, ...
Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили. ...
Аз ще се върна, като нещо друго –
априлски полъх с дъх на пролетта
или невиждано стихийно чудо,
сравнило с почвата цяла гора.
Аз ще се върна, като нещо друго – ...
Аз сбъднах се на някой друг, уви.
А ти на мен защо не ми се сбъдна?
Шептях ти името под падащи звезди
броях минути,дати,висоти...до сбъдване.
Един път казват идва любовта, ...
Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети, ...
Ех сълзи... защо не спрете!
И моля ви в морето бурно се поспрете.
Не мъчете мойте очи...
защото те за вас са мойте реки.
Сърце ти мое не тъгувай... ...
Ако любов теб не осени, то
тогава не значи, че трябва глава да сведеш ти.
Просто стани, погледни, надявай се и се усмихни.
Не е нужно глава да сведеш ти,
защото след всеки мрак има светлина и след всяка сълза има бодра утрина. ...
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...