Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии. ...
Жабите надуват бузи – тишината се дере,
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...
Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,
рисувам ти окръжности и бури,
а после се превръщам в светъл звън,
загърбила страдания и хули.
Увличам те във моя страстен танц, ...
Изгрей с мечтите и пак танцувай,
попътният вятър извоювай.
Изгрей и смело крачи,
когато сълзите се стичат, плачи.
Вдъхвай светлина, която да огрява, ...
Живот втори нямам за пропиляване,
едничък ми стига, с емоции изплискан,
не мрачна измислица, пасивно чакане,
а жизнерадостен изблик поискан.
Нямам време за престой в тишината, ...
По стръмното вървим на пресекулки…
Изкълчих си душата… Да поспрем!
Подай ми малко обич за наслука!
Тревогата изсмука ме съвсем…
И толкова товари по мечтите, ...
Отваря се красив, небесен свод!
Разсъмва се и вече не сънувам!
Със теб ме свързва цял един живот
и днес не зная как да се сбогувам!
Пристъпва нежна пролетта – ...
Учителко любима, къде си ти сега,
навярно преподаваш на някакви деца.
Извънкласно, извънчасно, за някоя пара,
търпиш насмешки и грубости на някой баща.
Къде си? Разкажи им за Левски и Ботев сега, ...
КОГАТО МЕ ОТДЕЛЯХА ОТ ТЕБ
Аз смело срещу този свят застанах,
когато ме откъсваха от теб!
Нанесох аз но и получих много рани.
Света видях интриги как плете! ...
Животът е радост, тъга и неволя,
опасно красив като огън и жар,
в горчиви молитви за здраве се моля
във храма пред светлия божий олтар.
Потърсих утеха в най-святата обич, ...
Ще се плисна, като вълна в скалите на ежедневието.
Гола във пръстта ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще запея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира. ...
Life is as strange as we already know it. Its so deep and moving that we can barely keep up with it. Life is so hard. The constant decisions, the constant stress ..Is it all worth it in the end? We are not the chosen or the special or the only one. This sad truth has to be processed by everyone. We ...
Отново ще усетиш, че ме има,
макар и да остана само дъх,
от вятър разтреперил къс коприна,
обвила в шал красивата ти гръд.
И ще ме видиш, даже да се скрия ...
Ще се разлистя като китна Пролет!
Ще се разлея, като пролетна река!
Понесен от Южняка в лястовичи полет
ще кацна с Обич пак на твоята ръка.
Лъчите слънчеви са струните на арфа ...
Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.
Щях на Бог, словата да разнасям, ...
Гълъбица бяла взе да гука,
на сайванта в сламено гнездо.
Яйчица от дни тя нежно мъти,
със телце ги топли, къта под крило.
Гълъбица в утрото загука, ...
По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.
Някъде чух, че ти трябвало джанка,
с нея да плачеш... дори и да спориш...
Хванах на слънцето първата сянка,
джанка посях си за хлад и отмора. ...
> Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р. Чакърова
През ситото на чувствата, тъй както всички други,
премина и омразата наред със обичта.
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги ...
Пишете, поети! Тефтерът вземете.
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...