Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...
Очите му сякаш изгубиха цвят,
а сивата обич от сълзи прелива.
Браздите дълбоки без думи кървят
и думи за сбогом в ума ми попиват.
Къде са мечтаните тихи брези, ...
Басът – положен! Вече е в сила:
„Алекс да бъде... с Нина нощес...“
На тайната някой „изпуснал вентила”
и който е трябвало, знаел от днес.
За среща със нея, във нула без двайсет, ...
Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут, ...
Аз нямам вечности, които да ти дам,
в една такава нявга се изгубих,
и няма мостове със рози и цветя
и приказки от скърпени илюзии.
Завръщаш ли се, нямаш дом при мен, ...
Внезапно удар властен удря теб в един странно странен ден в мигом сърце отваряш, но за нова измама криеща
един имитиран начин на живот.
Внезапно крещят сирени и пеят на този
ден човек умря заради болка в минути.
Изведнъж хора мигом плачът, дървета веят своята песен зловеща, а дъжда бавно и сърдито п ...
В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима ...
В ъгъла на моята душа –
единственото място подредено
ще ти постеля, за да си полегнеш.
Ще те завия с одеало от тъга
Със слънчеви милувки напоено... ...
ВЪПРОС КЪМ ПОЕТИТЕ
Р. Чакърова
Водата отказа от днес да полива мечтите.
Дъждът спотаи се зад облак, обхванат от страх.
Смутено шушукаха горе в небето звездите ...
Момче и момиче. Толкова близки.
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...
Три дни след тоталното фиаско на брака си
той се събуди здравословно женен.
Разбра го по непознатата
четка за зъби в банята.
Три дни след ръкоплясканията и виковете ...
Често ме питат – как се разказва Душа?
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.
Красива е! Аз... затова я събличам без свян! ...
Наля бензин в очите ми и го запали.
Мечтите ми се ронеха на пепел сива.
Плача ли не знам. В очите все ми пари...
не виждам вече дали съм красива.
Сърцето ми разпадна се отдавна, ...
Мълчанието казват е от злато,
и глупостта е умна щом мълчи,
но ако проговори дъх на блато,
закрива с плесен въздух и лъчи.
Смирените отивали във рая, ...
Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...
Колко много и малко е нужно за да се унищожи един човек,
които за нищо, но през целият си живот е работил.
Колко много и малко е нужно, самият той да разбере,
колко жалък е и че сам се е прецакал.
Не те обичам... ...