Заспала на отворени прозорци
и сгушена в мене на кълбо.
Трепери. А лицето ѝ спокойно
усмихва се на сън. Сънува ме – дано!
Аз целият не се усещам, само нея... ...
Но който във каквото ще да вярва,
онази най-голямата любов
не е мъжът, до който днес си лягаш,
а е онзи с несподелената любов.
И знам, че колкото и да не ти се вярва, ...
Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек, ...
Нова година - пак е дошла!
Вдигнете чаши нагоре, моряци!
Да гръмне бутилка шампанско сега,
реалност да станат наште мераци.
В морето на кораб - празнуваме ние. ...
Един тегел по главната със тебе!
Че то било такъв голям разкош!
Със толкова внимание огледан,
значим се чувствам и съвсем не лош!...
Оттук-оттам огряват ни усмивки, ...
(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях. ...
Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...
Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан, ...
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва...
А небето се е свлякло ниско – толкова, че мога да го стигна, ...
Не казвай "Лека нощ"!
Навън е тихо. Заспали са дори и псетата!
Тревите уморено шепнат стихове,
издишат кислород дърветата!
Не казвай:"Лека нощ" - не ме прогонвай жалко, ...
На мъж един, омръзнал му живота
и след много мислене решил:
"Ей там, ще се обеся – на дървото!
Край, вече съм го наумил! "
Едно въже във избата намерил ...
Когато дойде черната година,
аз искам надалеко да замина,
да се укрия някъде от нея,
където най-безгрижно ще си пея.
Където всичко е тъй розово и синьо, ...
Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни, ...
Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.
Под масата, естествено, потърсих... ...