В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари - ...
Нестинарска пътека ме води в далечното,
по-далечно от всичко, оттатък безкрая.
Откогато се помня, я виждам все тлееща,
а по спомен е черна езическа рана.
Очертава с контур от изстинали въглени, ...
Безгрижно-безметежни стоите на "Върха".
Безизразно-небрежни мълчите за глада.
Ласкателно-копнежни за слава и пари.
Люлеещо-кънтежни за постове,коли.
Пилеещо-гърмежни народните пари. ...
Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...
Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...
През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
Лъжа е, че съм те забравил!
Лъжа е,че съм си простил!
Лъжа е, че те срещам безразличен!
Как бих могъл?! И бих ли бил
способен да остана жив за миг дори, ...
Трети март, празник за нас си ти,
страната ни от дълго робство се освободи!
На този ден България,
отново на картата се появи.
Пет века под робство народа ни бил, ...
Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
Може би вината се крие дълбоко в нас самите.
За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,
затваряйки се дълбоко в себе си с крайна враждебност
и неспособност да оцениш истината. ...
Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...
Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха ...
Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...