Понякога горчиш като отрова,
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз – ...
Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...
Паля и поредната цигара,
гледам пушека се извисява.
Пепелта ми пада в пепелника пълен,
гори цигарата, а от тебе няма помен.
Спомняш ли си понякога за мен, ...
Благодаря ти, Боже, че родих се тук!
Благодаря и за времето, което ми избра!
Само тук можеш да чуеш оня звук,
неземен! Сякаш от земните недра!
Тук свирил е Орфей! Музика небесна! ...
Представи си ме щастлив,
как ходя в нищета и във упадък.
Как слушам мислите на други хора,
и те никога няма да са мои.
Представи си ме заслушан в тънки синева, ...
Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде. ...
Има óгън спокоен, който те сгрява,
топли душата - домашно огнище.
Но има и друг - той не прощава
и адски пламъци в тебе отприщва.
Този óгън е дар, но не е Прометей. ...
Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...
Аз плача, и тихо падат сълзите ми
Душата ми бавно умира.
Затова, че няма да видя очите ти,
За които толкова дълго се взирах!
Аз викам,викът ми пътува във нищото, ...
Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.
Чух скърцане на външната врата.
Постелята оставих топла
като ласка от майчина ръка.
И никой друг не тръгна с мен, ...
Боли от неизказаните думи.
Минути тъй минават в тишината.
А мисли бясно блъскат се в ума ми,
опитват да намерят в теб вината.
Сама виновна съм – това го зная, ...
На Р.
Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица).
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена. ...
Няма Ромео, няма Жулиета,
няма я чистата и свята любов...!
Пепеляшка вече не очаква свойта карета,
а принцът за бала не е готов.
Спящата красавица, въобще не заспива. ...
Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи -
за всяка стъпка крепка е опора!
Подметката поддържа те изправен, ...
Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...
Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...
Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих, ...
Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...